Сънувам графики

Вчера се събудих с усещането, че съм прекаралa нощта в оптимизиране. Не на работата, не на бюджета, а на съня си. И не, не броях овце. Броях REM цикли, дълбоки фази и процентно съотношение на бързо движение на очите. Защото, разбира се, има приложение за това. И не едно.

Преди десетина години, ако някой ми беше казал, че ще следя съня си с такава маниакална прецизност, щях да го подозирам в шпионаж. Сега е норма. И не е само заради фитнес гривните. Става дума за цялата тази идея за „самоусъвършенстване“, която ни е наложена като морален императив. Трябва да сме продуктивни дори когато спим. Трябва да извлечем максимума от всяка секунда, да оптимизираме всяка дейност.

Помня, като студентка, компенсирах липсата на сън с кафе и цигари. Беше грубо, неефективно, но поне не се чувствах виновна. Сега, ако не спя осем часа, телефонът ми светва с нотификация, че съм под средното за възрастта си и трябва да предприема мерки. Мерките включват, разбира се, по-скъп матрак, специална възглавница и приложение, което да ми пуска бял шум, настроен на оптималната честота за дълбок сън.

Всичко това е абсурдно, но и показателно. Живеем в общество, обсебено от измерването. Измерваме стъпките си, пулса, калориите, изгорените мазнини, нивата на стрес, качеството на въздуха, дори времето в социалните мрежи. И сякаш това не стига, сега измерваме и съня си. Защо? Защото, ако не измерваме, не можем да оптимизираме. А ако не оптимизираме, значи не сме достатъчно добри.

Наскоро бях на конференция за технологични иновации. Един от лекторите представяше система за „интелигентен“ сън. Тя анализира мозъчната дейност и автоматично регулира температурата, влажността, светлината и звука в стаята, за да създаде оптимални условия за сън. Звучи като научна фантастика, нали? Но не е. Системата струва около пет хиляди долара и вече е достъпна за поръчка. И, разбира се, има приложение, което да следи всички показатели и да ти дава съвети как да спиш по-добре.

И тук идва парадоксът. Всички тези технологии, които уж трябва да ни помогнат да се отпуснем и да спим по-добре, всъщност ни карат да се тревожим още повече. Започваме да мислим за съня си като за проект, който трябва да се управлява и контролира. Започваме да се чувстваме виновни, ако не спим достатъчно или ако сънят ни не е достатъчно качествен. Започваме да се превръщаме в роби на собствените си данни.

Преди да заспя снощи, се опитах да си представя плаж, море, слънце. Не стана. Вместо това видях графики, диаграми и проценти. И се улових, че анализирам как да оптимизирам визуализацията, за да постигна по-добър резултат. Може би трябва да си купя приложение и за сънищата.

Не съм сигурна дали това е прогрес. По-скоро ми се струва като още една форма на невроза, облечена в технологичен блясък. Защото, в крайна сметка, сънят не е проект. Сънят е нужда. И понякога е достатъчно просто да заспиш. Без да броим нищо. Просто да се оставим на мрака.