Удобният план убива идеите
Iovcheva
На бюрото ми лежи един тефтер, по-жълт от стари вестници, с извити краища и петна от кафе. Вътре са събрани „перфектните“ ми планове – десетки проекти, които трябваше да започнат „в понеделник“. Понеделниците отдавна минаха, а плановете си останаха само мастило върху хартия.
Преди не ми трябваше дебело проучване на пазара, за да тръгна към нещо ново. Идеята се раждаше и веднага се превръщаше в действие. Днес чакаме „правилния момент“, перфектния софтуер, нулевия риск. Но такъв момент няма, рискът винаги е налице, а прекомерното планиране е просто добре опакован страх. Ако не започна, не мога да се проваля. Ако продължавам да анализирам, все още съм „в играта“, без реално да се изправя пред истината. Събираме данни и таблици, вярвайки, че контролираме бъдещето. Илюзия е. Реалността е хаотична и не се подчинява на Excel файлове.
От чисто финансова гледна точка, чакането е най-скъпият наем. Докато аз полирам бизнес модела си в празно пространство, някой вече е заграбил клиенти с недоизмислена, но активна идея. Пазарът не награждава най-подготвените, а най-бързите. Всеки ден в режим „планиране“ е ден, в който конкуренцията ти изпреварва. Цената на тази сигурност е прекалено висока, защото сигурността просто не съществува.
Няма да ти кажа да чакаш знак от вселената. Няма да се появи светкавица, която да оправи инфлацията. Единственият начин да провериш дали една идея работи, е да я пуснеш в реалния свят. Истинското учене се случва в сблъсъка с реалността. Точно там, в този дискомфорт, се ражда истинският бизнес. Прахът върху тефтера ми става все по-дебел.
Много точно казано за онова „перфектно планиране“, което всъщност е просто страх. Всички сме го правили – трупаме информация, таблици и анализи, а накрая идеята си остава на хартия. Аз съм се улавял да чакам „правилния момент“ и пак не тръгвам. Статията е полезна за всеки, който иска да излезе от този омагьосан кръг и да започне да действа.
Абсолютно си прав, този тефтер с „перфектните“ планове е символ на илюзията за контрол. При мен най-големият проблем е, че като анализирам твърде много, забравям първоначалния импулс, онази искра, която ме е подтикнала да започна. След време, когато се върна към плана, вече не е същото – идеята е изстинала и губи смисъл.
Благодаря за статията, наистина е много вярна. И аз имам такъв тефтер с „перфектни“ планове, които така и не започнах, защото чаках идеалния момент. Отсега нататък ще се опитам да действам по-бързо, дори с малки стъпки, защото както си написала – ако не започна, няма как да се проваля.