Дигиталният живот не е безплатен

Да, удобно е. С един клик поръчваш храна, друг – билет за кино, трети – маршрут до новото заведение. Но някъде там, в някакъв сървър, твоите кликове се превръщат в стока. В данна точка, която някой друг продава. И купувач винаги се намира.

Напоследък ми се струва, че живея в постоянен дигитален бартер. Давам имейла си за отстъпка, местоположението си за по-бърза доставка, а вниманието си за „персонализирано съдържание“. И накрая се питам: струва ли си? Защото, ако някой плаща за продукта, значи продуктът си ти.

Не става дума за конспирации или за някаква велика световна завера. Просто е счетоводство. Бизнесът трябва да печели, иначе няма бизнес. Но когато плащането е твоята лична информация, а „стоката“ си ти, тогава сделката мирише на евтин трик. И колкото по-евтин е трикът, толкова по-скъпо плащаме в дългосрочен план.

Виждам го всеки ден – хора, които с часове прелистват социалните мрежи, за да получат „безплатно“ забавление. А после се оплакват от липсата на време, от тревожността, от усещането, че животът им минава покрай тях. Те не са клиенти, те са ресурс. И ресурсът не е безкраен.

Затова, когато някой ти обещава „безплатен“ дигитален живот, погледни дребния шрифт. Или още по-добре – не гледай изобщо. Просто си задай въпроса: струва ли си да дадеш толкова, за да получиш толкова малко?