Дигиталният живот не е безплатен
IovchevaДа, удобно е. С един клик поръчваш храна, друг – билет за кино, трети – маршрут до новото заведение. Но някъде там, в някакъв сървър, твоите кликове се превръщат в стока. В данна точка, която някой друг продава. И купувач винаги се намира.
Напоследък ми се струва, че живея в постоянен дигитален бартер. Давам имейла си за отстъпка, местоположението си за по-бърза доставка, а вниманието си за „персонализирано съдържание“. И накрая се питам: струва ли си? Защото, ако някой плаща за продукта, значи продуктът си ти.
Не става дума за конспирации или за някаква велика световна завера. Просто е счетоводство. Бизнесът трябва да печели, иначе няма бизнес. Но когато плащането е твоята лична информация, а „стоката“ си ти, тогава сделката мирише на евтин трик. И колкото по-евтин е трикът, толкова по-скъпо плащаме в дългосрочен план.
Виждам го всеки ден – хора, които с часове прелистват социалните мрежи, за да получат „безплатно“ забавление. А после се оплакват от липсата на време, от тревожността, от усещането, че животът им минава покрай тях. Те не са клиенти, те са ресурс. И ресурсът не е безкраен.
Затова, когато някой ти обещава „безплатен“ дигитален живот, погледни дребния шрифт. Или още по-добре – не гледай изобщо. Просто си задай въпроса: струва ли си да дадеш толкова, за да получиш толкова малко?
Напълно съм съгласна с теб. И точно това с „персонализираното съдържание“ ме дразни най-много. После ми се предлагат еднакви чанти от десет различни сайта, щото веднъж съм търсила нещо подобно. А най-лошото е, че като откажеш „бисквитките“, някои сайтове спират да работят нормално и пак не можеш да избягаш.
Преди година реших да пробвам една услуга за доставка на храна, която предлагаше големи отстъпки срещу споделяне на местоположението ми в реално време. След около месец започнах да получавам реклами за същите ресторанти, но и за напълно несвързани заведения около мястото, където живея. Истински неприятно беше, че започнаха да ми звънят от местни фирми, които явно са си купили данните ми. Отстъпката не си струваше размяната на личното пространство.
Преди време се пробвах с някаква услуга, която обещаваше „персонализирани“ оферти, но реално почваха да ми излизат реклами, които бяха доста далеч от интересите ми. Накрая осъзнах, че съм дал достъп до доста повече данни, отколкото ми трябваше. Сега внимавам доста повече какви разрешения давам и какво споделям онлайн.