Идеалният момент е измислица
IovchevaГледах празния лист в планера си – бял, лъскав и нагъл. От месеци ме гледа така. Не е само моят. Навсякъде около мен виждам хора, които се въртят в безкрайна подготовка. Купуват тефтери, теглят си приложения, четат книги „как да“, но никога не започват. Това е най-скъпият вид отлагане – наричаме го стратегия.
Всички чакаме „подходящия момент“. Глупост. Все едно бизнесът е машина, която ще тръгне само ако се наредят всички звезди. Завиваме се в това оправдание, защото е удобно. Четем, слушаме, правим си папки и си мислим, че вървим напред. А всъщност само разместваме мебели в стая, която още не сме намерили.
Една малка работилница ми го доказа нагледно. Те инвестираха в лъскав бранд, професионални опаковки и скъпо оборудване за каталога си. И чакаха. Чакаха пазарът да „признае“ готовността им. Междувременно някой друг, с по-беден сайт и ръчно правени опаковки, просто започна да продава. И да учи от грешките си в реално време.
Икономическата цена на това чакане е огромна. Всяка минута, която губим в подготовка, е минута, в която конкурентът печели доверие. Подготовката без действие е хоби. Не струва нищо.
Разбрах, че „идеалният момент“ е просто етикет, който лепим върху страха си да не изглеждаме некадърни. Започваме винаги с половинчати планове и несигурност. Но това е единственият начин нещо да се случи.
Моят планер още е бял. Но вече не го гледам като място за мечти, а като място, което трябва да изцапам. С първите, несъвършени стъпки.
Мисля, че понякога подготовката сама по себе си носи увереност и намалява риска, особено ако си в нова за теб сфера. Тази работилница, за която се пише, вероятно е имала нужда от повече опит с реални клиенти преди да влязат на пазара с лъскавия си бранд.
Точно това гледах онзи ден в един клип на Мартин Кънчев – как стартъпи губят време да правят „перфектния“ продукт, вместо да го пуснат на пазара и да видят какво ще стане. Много хора се лутат в подготовка, както казваш, и накрая няма резултат. Аз самата често си купувам тефтери и мисля „от утре започвам“, но после само ги пълня с празни страници.
Много точно казано за този навик да чакаме перфектния момент. Аз лично мисля, че по-ефективно е да действаш с това, което имаш, дори да не е идеално. Като с тази работилница – вложили са страшно много в подготовка, но реално са зациклили в това да са готови на 100%. Понякога най-големият напредък идва от това да излезеш на пазара с нещо, което после ще подобряваш според обратната връзка.
Много ми хареса сравнението с празния лист в планера и идеята, че чакаме „подходящия момент“. Понякога наистина се улавям, че точно това правя – подготвям се, вместо да действам. Ще пишеш ли още по темата, защото ми е интересно какви други примери ще дадеш от практиката си.