Често чуваме, че трябва да тренираме, за да бъдем здрави и да се чувстваме добре. Аз не се ръководех от тази максима или поне не я бях изпробвала до момента на социалната изолация. Сега не мога да си представя да пропусна онлайн тренировката си.
Всичко започна от скуката и депресивното състояние при обявяване на извънредното положение. След прекарани седем дни вкъщи се изчерпах откъм занимания, почистване, готвене и прочие. Това бе и моментът, в който започнах да се самопровокирам и да права неща, които до този момент не съм имала желание, време и енергия да приложа.
Водена от тези логика, достигнах и до тренировките. Тъй като онлайн пространството бе залято от безплатни курсове, обучения, класове и семинари, открих канал в YouTube с провеждане на лайф тренировки. По принцип не бих започнала веднага с големи натоварвания, защото нямам тренинг, но тук ме спечели плавната програма на постепенно увеличаване на интензивността.
Започнах тренировъчния режим от третия ден на стартирането ѝ. Да си призная честно, след няколко дни тренировки имах мускулна треска и мислих да се откажа. Заедно с това се притеснявах, че не изпълнявам правилно упражненията и освен, че не правя максимално полезното за моето тяло, мога да се сдобия с контузия.
На ръба на отчаянието започнах да чета коментарите под лайф класа. Оказа се, че не само аз имам подобен проблем. Срещнах поне още 30 потребители, които имаха абсолютно същите опасения като мен. Някак си реших да пиша на двама от тях, за да обсъдим упражненията, издръжливостта ни и как може да сме ефективни. Разговорите с новите ми приятели ми подействаха наистина мотивиращо и нямахме търпение отново да потренираме заедно. Дори пускахме камерите си, за да следим как се справяме.
Оказа се, че когато спортуваш в група и срещнеш хора със същия стимул като твоя, е много по-лесно. Вече два месеца тренирам по няколко пъти в седмицата и се чувствам прекрасно. Най-хубавото от всичко е, че създадох нови познанства в период на социална изолация.
Вашият коментар