„Бохемска рапсодия“ е заглавието на нашумелия филм, разказващ историята на легендарната група Куин и в частност на водещия ѝ вокал – Фреди Меркюри. Влязох в киносалона със смесени чувства. Обикновено когато се правят опити за екранизация на живота на толкова велики личности, това крие много рискове да се тръгне в посока, която не отговаря много на истината или много други неща, които да превърнат историческата личност или сюжета на филма в комерсиална измислица.
И съвсем безпристрастно мога да кажа, че този филм успя да падне в голяма бройка от капаните, които този жанр крие. На първо и може би основно място, личността на Фреди Меркюри беше за мен представена изключително плоско и праволинейно. Играта на главния актьор не блестеше с нищо особено, освен това самият легендарен вокалист беше представен като един самовлюбен палячо, който се стреми само и единствено към внимание.
Всъщност Фреди е бил изключително срамежлив човек, който е страдал от редица комплекси заради зъбите си. И въпреки този „дефект“ това му е помагало да бъде толкова уникален. Защото звукът е резонирал по особен начин в тях.
Трудно бих обяснила точно какво не ми хареса във филма, още по-малко на хора, които може би не са фенове на Куин. Сюжет твърде невпечатляващ и плосък, който на моменти стигаше и до пародийност. Едва ли точно това е била целта на целия екип, но крайният резултат за мен е факт. Може би други хора ще мислят за този филм по различен начин, но за мен той си остава това.
А вие гледахте ли го вече? И дали ви хареса?
Вашият коментар