Да четем може да бъде удоволствие.
Докато съм още на вълна четене ще ви разкажа за най-омагьосващата литературна среща, на която присъствах. Преди време се разхождах без посока и осъзнах, че отдаван не съм чела някоя наистина пленителна книга. Но като казвам пленителна имам предвид обсебваща, която с нетърпение да очакваш края и едновременно с това да не искаш да свърши. Като романите на Дюма баща, който между другото е любимият ми автор. Прииска ми се да има множество герои, заплетен сюжет, интриги, приключения и любов.
И така стъпка по стъпка се озовах в голяма книжарница, точно в разгара на някакво детско литературно четене. Историята беше за „Пипи Дългото чорапче“. Актрисата с такъв жар четеше, че направо ми взе акъла. Реалната обстановка се стопи пред очите ми и за броени секунди се озовах пред запустялата градина на вила Вилекула с всичките й там натурии, коня, маймунката и хоп! – отнякъде се появиха и Томи и Аника. Нямам представа откъде, но историята постепенно ставаше по-заплетена и по заплетена. Докато се усетя и аз седях там – на верандата, докато Пипи пие следобедното си кафе, прилежно изнесла коня преди това на ръце.
И аз като децата дълго слушах актрисата. Намерих си място и изживях един… хм, нетипичен за мен следобед. Ето как книгата и гласът на жената ме накараха да заживея в друг свят. Омагьосаха ме някак и дори ми се дощя историята да не свършва или поне като свърши да започне нова.
Вечерта се прибрах с три нови книги и една, който реших да си купя малко по-нататък. Започнах да чета „Не можеш да се скриеш“ на Карън Роуз, Взех и „Любов“ на Елиф Шафак, защото ми я препоръчаха, и една криминална на Джон Гришам… Вярно, не са така по детски привлекателни, но все пак моята възраст предполага друго четиво. Ще видим дали купените ще ми харесат.
Вашият коментар