Мисля, че няма по-хубаво нещо от това да бъдеш майка! Но мисля, че няма по голяма досада от това роднините да се бъркат в отглеждането. Всеки има собствено мнение за това къде трябва да ходя с детето, как да го обличам, храня, бавя, къпя и дори говоря. Винаги съм смятала, че поучаването е ужасно и продължи ли – готова съм да се скарам с всеки, който се опита да ми дава неканен насоки.
Преди да родя си мислех, че ще е от голяма полза от зрели съветнички като майка, баба, леля, ще ми трябва подкрепа в именно онези гореизброени действия. Но сега съм на друго мнение. Със съжаление трябва да призная, че дори собствените ми близки прекаляват с непрестанните си наставления. Аз мисля, че една майка знае най-добре от какво има нужда детето й и как се чувства. Далеч съм от мисълта, че бих могла да се справя с всичко, но и не искам да ме гледат в ръцете какво и как правя и да държат детето ми като кукла под стъклен похлупак
Аз смятам, че на едно дете трябва да му се дава свобода и да му се показва света. Не ме е страх, че може да падне на ръчички или да си обели нослето. Зная, че детството е пълно с тичане, радостни моменти и обелени колене. Та нали така един малък човек открива живота. Не ми пречи и да вика и да се смее силно. Бабите все наставляват да го обличам, че да не изстине, да го храня повече, че да не заслабне. А какво стана? От многото дрехи получихме обрив на 6 месеца. А на контролните прегледи ми казаха, да гледам детето ми да няма наднормено тегло, за негово собствено здраве.
Така че, родата, моля, моля, но това покровителство го запазете за някой друг. Това е моето дете, което се нуждае да расте уверено в собствените си сили, здраво и силно, а не глезено, кротуващо и страхливо. Не е кукла, която да обличате и да поставяте където искате, очаквайки, че няма да мърда. А що се отнася до мен- когато имам нужда -сама ще се обърна към вас.
Вашият коментар