Здравейте! През последните няколко години приятелския ми кръг беше силно редуциран. Някой излязоха от него по свое собствено желание, но други бяха тенденциозно изхвърлени. Като цяло, аз смятам, че е добре от време на време да се прави едно прочистване на хората, с които комуникираме и излизаме, защото самия живот го изисква. Всеки тръгва по различни пътища или започва да изповядва различни ценности. Но, колкото и да не искам да го призная, животът стана прекалено труден и жесток и единственото, което ни остана е истинското приятелство и близките роднински взаимоотношения, затова трябва да полагаме усилия да ги запазим. Не винаги сме прави и не винаги сме в добро настроение, но не трябва да си го изкарваме на близките, защото те са единствените, които ни подкрепят. А дори и в случаите, когато те грешат не трябва да се отнасяме снизходително към тях, защото никой не е безгрешен. Едва ли има причина, за която да си заслужава да се скараме с брат, сестра, съученик или колега. Хората, които са споделили целия ни живот, добрите и лошите ни моменти, заслужават повече. Нали?
Вашият коментар