Домати от Гърция, картофи от Полша и зеле от Сърбия – човек ще каже, че живеем в пустиня.
Не е тайна, че земеделското производство в България е сериозно спаднало в сравнение с миналия век. За причините можем да говорим цял ден, но днес искам да обърна внимание на хората, които въпреки всичко са отворили свой бизнес в рамките на България, и то в селскостопанския сектор.
Много от историите, които ще ви разкажа, са от портфолиото на Българската банка за развитие – държавна насърчителна банка, чиято основна мисъл е да улесни достъпа до финансиране на малките и средните предприятия. Банката съществува вече 20 години, като след назначаването на Стоян Мавродиев за главен изпълнителен директор се насочва все по-активно към развитие на дейността си в полза на социални и инфраструктурни проекти и на МСП сектора. В интервю за 24chasa.bg, г-н Мавродиев потвърждава, че главната цел и мисия на банката е подпомагането на икономическото развитие на България, като един от основните аспекти на това е подкрепата на малкия и средния бизнес в страната. През дългото ѝ съществуване, ББР е участвала в реализирането на много идеи, които днес допринасят към всички отрасли и към икономиката на страната.
Една от тях е идеята за култивирането на мурсалски чай… на Дунава. Всеки, който е чувал за това растение, знае, че то може да расте единствено в Родопите, по планински рид Мурсалица. Поне така беше докато Милен Петков и съпругата му не решиха да го засадят край Тутракан, където растението успява да се захване в плодородната почва и да вирее, въпреки че се намира на стотици километри от родното си място. Мурсалският чай е известен с лековитите си свойства, но брането му в природата е забранено – затова търсенето е голямо. Петкови също изкупуват диворастящи билки, но за дейността им често са нужни средства, които могат да изплатят месец-два по-късно. За да разрешат този проблем, намират съюзник – Микрофинансираща институция „Джобс“, едно от дъщерните предприятия на ББР. Използват полученото финансиране да увеличат обема на продукцията си и да си набавят ново оборудване. До днес продължават да произвеждат и разпространяват мурсалски чай из страната.
Не всички български предприемачи залагат на традиционното. На територията на страната съществуват и много модерни и нестандартни предприятия. Бих казал, че към тях можем да причислим „Поли Вита“ – производител на кълнове за салати и десерти. Кълновете не са особено популярни в България, но в последно време набират скорост заради високото им съдържание на полезни вещества. Поли Вита е фирмата, предлагаща най-големи разнообразие от кълнове в България. В началото Полина Стоянова и съдружникът ѝ Васил Павлов не успяват да открият банка, която е готова да даде кредит на стартираща фирма без финансова история. На нуждата им се отзовава Микрофинансираща институция „Джобс“ и успяват да закупят оборудване. Днес продават салати и десерти с кълнове в големите търговски вериги.
Производството на местни продукти е само част от огромния потенциал на страната, който много предприемачи са успели да видят и да се възползват. Фермата за тихоокеанска сьомга „Кохоферм“ е доказателство, че България може да произвежда какви ли не чудати неща. Проектът по създаването ѝ струва общо 5.5 млн. лв. Субсидията на стойност 2.6 млн. лв. от оперативна програма „Рибарство“ обаче се забавя с 2 години и „Кохоферм“ се обръща за финансиране към Българската банка за развитие. Проектът се осъществява и отваря врати първата ферма за кохо сьомга в Европа.
В началото на мандата си, Стоян Мавродиев изрази стремеж към модернизиране на банката и разширяване на дейността ѝ, но подчерта, че фокусът остава върху малките и средните бизнеси в страната. Само през изминалите две години, кредитната активност на Българската банка за развитие значително се увеличи, а трите нови дъщерни предприятия покриват още нужди на МСП секторите – стартиращите и тези, които са във фаза на развитие.
С тези амбициозни и трудолюбиви предприемачи, водени от желание за успех и ясна визия, можем да сме сигурни, че българското производство, без значение от кой отрасъл, остава в добри ръце и занапред. А за подкрепата на тези предприемачи продължаваме да разчитаме на Българската банка за развитие
Вашият коментар