Пропастта между знание и правене

Много по-мъчно е да се превърне словото в дело, отколкото делото в слово.

В повечето случаи на мениджърите не им липсва знание за това какво и как да направят, но им липсва смелост и дисциплина да прилагат знанието си на практика. Отстъпват на трудното и правилното за сметка на удобното и бързото.

Това особено изненадва спонсорите на лидерските програми , защото в тяхното съзнание на добрите мениджъри им липсва знанията от няколко вагона книги, компетентността за някакви модели, които се учат в МВА на програмите и т.н. Всичко това техническо знание е важно, но не е най-важното. Освен това, то е напълно и бързо достъпно в Гугъл.

Но липсата на знание рядко препъва мениджърите в ежедневната им работа. Истинските им пречки са производни на смелостта и дисциплината. Когато нямат достатъчно дисциплина, те лесно се разсейват, не организират добре времето и приоритетите си, залитат да обръщат внимание на шума, а не на сигналите. Когато им липсва смелост, поставят собствения си комфорт пред израстването на другите и развитието на компанията. Какво означава това?

Например, ако мениджърите много добре знаят, че трябва да адресират незадоволителното представяне на някой човек от екипа си и трябва да проведат труден разговор , те често са склонни да отлагат, надявайки се нещата да се оправят от само себе си.

Но в екипите почти нищо не се оправя от само себе си. Почти невъзможно е да се създаде ред и яснота без нечия намеса.

От само себе си могат да се създадат само хаос и объркване. Те са естествени резултати, когато мениджърите се колебаят и отлагат.

Така че не става въпрос за още знания, за да се подобри представянето на мениджърите. Става въпрос за реално използване на придобитите вече знания – за това да се целеполага качествено, да се дава вдъхновяваща негативна обратна връзка, да се делегира, да се подравняват целите на компанията с нуждите на хората, да се стимулират и отбелязват малките победи, да се учат уроците от малки и големи провали.

С други думи – да се адресира пропастта между знание и правене.

Истинските неща, които стоят в основата на тези проблеми, никога не са неща. Не са липсата на материали, бюджети или време. Истинските неща са липсата на организираност, смелост, дисциплина и придържане към собствени високи стандарти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>