Случвало ли ви се е да осъзнаете, че правите нещо, което въобще не сте искали и да не можете да си отговорите защо продължавате да го правите?
За Стив, 55-годишен служител на високоотговорен пост, това бил ежедневен процес. Всички в офиса го уважавали заради интелекта и способността му да разрешава проблеми и постоянно го търсели за съвет. Макар да се радвал на благодарността им обаче, те го стресирали. С течение на годините, той започнал да вярва, че той е единствения човек в офиса, който знае какво прави и че никой от околните не се осмелява да се изправи срещу проблемите си сам. Това го изнервяло и в един момент вече не можел да го търпи.Вкъщи ситуацията била почти същата. Жена му и двете му деца постоянно се допитвали до неговото мнение и искали от него да бъде съпричастен с техните дейности. Той нямал лично време където и да се е намирал – все се чувствал обсебен от чужди нужди и това го докарвало до отчаяние. В стремежа си да избяга от тази отговорност и натиск, който изпитвал, вечер започнал да пие вино. Пиенето му помагало да се отпусне, но за сметка на това влошавало отношенията му със семейството му. Те започнали да се оплакват, че изобщо не разговаря с тях, че е станал дистанциран и недостъпен. Стив си мислил, че може би нямало да пие толкова, ако те са по-самостоятелни. Стигнал до там, че изпивал по една бутилка всяка вечер. Натрапливото му желание за алкохол го обсебвало и той не може да спре да мисли за следващия път, когато ще има възможност да пие.
За това, което можем да научим от Стив – в следващата публикация.
Вашият коментар