Преди няколко дни се срещнах с племенницата ми. Тя е ученичка и като всички деца в момента е във ваканция. Беше ми интересно да си поговоря с нея и да ми разкаже какво е да си ученик днес.
Седнахме в едно кафене и аз си поръчах Кола, а момичето и казва: „Знаеш ли, че колата е омоним“? Останах изумена, не толкова от въпроса, а защото осъзнах, че не го разбирам. Какво означава омоним, запитах се. Изглежда отстрани съм изглеждала замислена или объркана, не съм сигурна. Девойката обаче реши да ми обясни какво има предвид преди аз да я питам. Омонимите са думи, които се пишат по един и същи начин, припомни ми тя. Знаех си, че някога съм го чувала. Спомних си, че „син“ е омоним, защото означава цвят, но и мъжка рожба. „Вила“ е омоним, защото се използва със значение на постройка в планината или инструмент за събиране на сено например.
Стана ми интересно и затова се заговорихме на такава тема. Малката ми припомни и какво са паронимите. Думи, които се пишат по почти един и същ начин, но имат коренно различно значение. Като призрак и признак, компактен и контактен или жираф и жерав.
След това ме попита дали знам какво са синонимите и антонимите. Това вече го знаех, нямах нужда от допълнителни разяснения. Синоними са пушек и дим например, а антоними – топло и студено (като предния ми пост).
Между другото, ако всички деца са като моята племенница, мисля, че ще има бъдеще в днешната младеж.
Вашият коментар