И вие ли сте от онези, които имат страшно уморителна работа и често предпочитат през седмицата да си остават вкъщи. Обичам купоните, но съм домошар по душа. Или да го кажа така: обичам купоните, но през уикенда.
Много често се сблъсквам със следната ситуация – приятели са ме поканили на рожден или имен ден, обаче през въпросната вечер нямам никакво настроение. Измъчена и ленива стоя ей така, като момичето на снимката. 
А пред мен лицата, които хората очакват да видят. Леко палава, леко закачлива и винаги засмяна. Все пак отивам на празник и не искам да отегча никого с лошото си настроение. А пък рожденикът или именникът не го заслужава.
Та за хората и маските мога да пиша много, но темата е обширна. Да се опиташ да сложиш дежурна ведра гримаса на лицето си не считам за лицемерие, както вероятно ще си кажат повечето хора, а необходимост в ситуации, когато отвътре се бунтувате и умората ви надвива, а се очаква от вас да бъдете на ниво.
Някои приятелки са ми споделяли, че в такива случаи чаша вино за загрявка у дома много помага. Да обаче на мен виното ми действа страшно отпускащо, особено заобиколена от домашните стени, които сякаш ми зашепват: „Къде ще ходиш сега? Стой си вкъщи и се наспи.“ Така че за хора като мен това не е вариант.
Всъщност според мен вариант за ведрост няма. Но пък е факт, че както си стоя с тия ми маски на тоалетката, мислейки, че по-тъпо не може да ми бъде, почти винаги нещо ме изненадва. Маската работи само първите 15-20 минути от празника. После все нещо разчупва атмосферата, ленивостта изчезва и става забавно (в повечето случаи). Тогава маската просто престава да съществува и грейва в усмивка истинското ми лице. Внезапно си казвам: „Добре, че дойдох!“
Вашият коментар