Време ли е да забраним на децата социалните мрежи?

Въпросът звучи радикално, но все по-често се появява в разговорите между родители, учители и психолози. Социалните мрежи са навсякъде – у дома, навън, в училище. За децата те не са новост, а естествена среда за общуване. И точно тук започва дилемата: предпазваме ли ги достатъчно или ги оставяме сами да се ориентират в свят, създаден за възрастни?

От една страна, аргументите „за“ ограниченията са сериозни. Прекомерното време онлайн се свързва с проблеми с концентрацията, съня и самочувствието. Алгоритмите насърчават сравняването, а филтрираната реалност може да изкриви представата за външност, успех и щастие. Кибертормозът също не е абстрактна заплаха, а реалност, с която много деца се сблъскват мълчаливо.

От друга страна, пълната забрана рядко работи. Социалните мрежи са и място за принадлежност, творчество и учене. Там децата намират общности по интереси, изразяват се чрез видео и текст, развиват дигитални умения, които по-късно ще са им нужни. Забраната често води до тайно ползване, липса на доверие и още по-малък контрол.

Може би по-важният въпрос не е „да забраним или не“, а как да научим децата да използват социалните мрежи осъзнато. Разговорите за онлайн съдържанието, ясните граници за време и възраст, както и личният пример, имат много по-силен ефект от строгите правила. Когато детето знае, че може да сподели какво е видяло или преживяло онлайн, рискът намалява.

Социалните мрежи няма да изчезнат. Но ролята на възрастните е да помогнат на децата да се ориентират в тях – не със страх и забрани, а с доверие, информираност и присъствие.