Малко традиционализъм ме е обзел напоследък. С предната статия за приказките ме завладя носталгия към миналото – всичко изживяно през детството и главно ярките моменти през ваканциите, споделени с близките хора. Както повечето деца и аз бях често оставяна на грижите на родителите на моите родители. Така че няма нищо чудно, че пазя низове от скъпоценни спомени от занимания, игри и развлечения от село.
(По този повод ще си позволя да поздравя в блога си милата ми баба, която днес навършва 82 години. Да ми е жива и здрава!)
Като цяло бях доста буйно дете и в интерес на истината само баба успяваше да укроти непокорния ми нрав. С много търпение и бабини приказки, някак си винаги ме омагьосваше. Нещо, което майка почти никога не успяваше да постигне. Може би причината е във възрастта. Старите хора отдавна са загърбили амбицията, която изпитват родителите към децата си – да бъдат най-послушните, най-талантливите, най-красивите, и събраната житейска мъдрост през годините ги е направила по-търпеливи. Всяка втора дума на баба е мила, всеки жест – внимание, всяко действие- подтиквано от обич.
А да не ви говоря за чудните бабини творения. Обзалагам се, че не са малко тези от вас, скъпи читатели, които свързват вкусни моменти от детството с бурканчета домашно приготвено сладко, току-що свалена от огъня лютеница, прясно изпечен хляб, заквасено кисело мляко… мога да изброявам до безкрай. Покрай баба и аз съм понаучила доста рецепти и тънкости. Любимата ми е за плоски хлебчета със сирене. Помня, че едно време, когато ходехме на село, ги печеше на керамична плоча и ставаха великолепни. Сега сме принудени да се задоволим със стандартни котлони. Разбира се, вкусът не е същият и никога няма да бъде. Но светът е такъв… развива се, променя се, понякога за добро, понякога за зло. Да запазя спомените си и усещанията от миналото става все по-трудно. Не само заради нововъведенията, които тотално убиват традицията, но и заради постепенното избледняване на едновремешните отношения между хората. Въпреки това ми се ще един ден и аз да бъда като баба – мила, обичлива и добра към своите деца и внуци.
Вашият коментар