Чувала съм родители да казват, че не искат да четат на децата си приказки, за да не ги правят „фантазьори“, „мечтатели“. Такива родители се страхуват и дори паникьосват, например, че детето им може да си има въображаем приятел, плашат се дори от по-развинтеното въображение на децата си. Има ли нужда да казвам колко погрешен и ограничен подход е това? Детето бива лишавано не само от „вълшебно“ и здраво детство, което да си спомня с радост като възрастен, но и от ранните стадии на едно съвсем нормално душевно развитие. Та всички ние сме отгледани с приказки, четени ни от родители и баби, какво ни има?
Айнщайн е казал: „Ако искате децата ви да станат умни, четете им приказки. Ако искате да са по-умни, четете им повече приказки.” и съвсем неслучайно. Учените, макар и все още раздвоени в позицията си относно полезността за приказките, откриват все повече данни, че народните и вълшебните приказки като цяло имат много благотворно влияние върху развитието на психиката. Те дават мъдрост на децата, показват им правилните ценности, добротата, красотата. И не само това – всичко това се обрисува в думи, а от детето зависи да си представи героите, дворците, орисниците и така нататък – а въображението обединено с логиката (по мое лично мнение) прави един човек по-умен, и с по-обширни хоризонти за цял живот.
Аз не съм спирала да чета на децата си приказки – въпреки огромното изобилие от мултимедия в днешни дни. И макар малко трудно вече да се откриват хубавите приказки по книжарниците – има ги, аз например следя поредицата на издателството на Светльо Кантарджиев – „Детство мое: Вълшебни приказки в картинки“. Последно купихме две нови книжки – една на Ръдиард Киплинг и една на Мамин-Сибиряк, които не са чак толкова известни, но въпреки това и на малката, и на мен много ни харесаха.
Вашият коментар