Случващото се със Стив е съвсем същото като това, което се случва във вашия мозък. При всяка поредна проява на фалшиви мозъчни съобщения, фокусирането върху тях и опитите да прогоните дискомфортните усещания водят до автоматични и безполезни привични реакции.
Как се случва това? Всеки път, когато мозъкът ви изпраща такива съобщения, като се фокусирате върху тях и се поддавате на нездравословни навици (като пиенето на алкохол за успокоение на нервите) вие целенасочено „обучавате“ мозъкът си да реагира по един и същи начин. Следователно, когато многократно повтаряте каквото и да е действие или поведение, отговарящите за него невронни вериги се заздравяват и съответното поведение става навик.
Тези действия не просто ви губят времето, но и се засилва интензитета на дискомфортните усещания.
Невроните, които се възбуждат заедно формират общи връзки, се свързват с обща невронна верига.
Случвало ли ви се е да осъзнаете, че правите нещо, което въобще не сте искали и да не можете да си отговорите защо продължавате да го правите?
За Стив, 55-годишен служител на високоотговорен пост, това бил ежедневен процес. Всички в офиса го уважавали заради интелекта и способността му да разрешава проблеми и постоянно го търсели за съвет. Макар да се радвал на благодарността им обаче, те го стресирали. С течение на годините, той започнал да вярва, че той е единствения човек в офиса, който знае какво прави и че никой от околните не се осмелява да се изправи срещу проблемите си сам. Това го изнервяло и в един момент вече не можел да го търпи.Вкъщи ситуацията била почти същата. Жена му и двете му деца постоянно се допитвали до неговото мнение и искали от него да бъде съпричастен с техните дейности. Той нямал лично време където и да се е намирал – все се чувствал обсебен от чужди нужди и това го докарвало до отчаяние. В стремежа си да избяга от тази отговорност и натиск, който изпитвал, вечер започнал да пие вино. Пиенето му помагало да се отпусне, но за сметка на това влошавало отношенията му със семейството му. Те започнали да се оплакват, че изобщо не разговаря с тях, че е станал дистанциран и недостъпен. Стив си мислил, че може би нямало да пие толкова, ако те са по-самостоятелни. Стигнал до там, че изпивал по една бутилка всяка вечер. Натрапливото му желание за алкохол го обсебвало и той не може да спре да мисли за следващия път, когато ще има възможност да пие.
За това, което можем да научим от Стив – в следващата публикация.
Волята е могъща сила, която всички хора използват съзнателно или несъзнателно, за да насочат вниманието си към места, хора, обекти и различни енергийни феномени. Тя е дебел, ярък, плътен шнур от енергия, който умът ни използва, за да мести шнуровете там, където е, затова рядко остава неподвижна.
Да речем, че желаем да се изкачим по каменист склон, където няма прокаран път. Щом вземем това решение, започваме да търсим маршрут, по който да минем. Щом очите ни набележат пътя, волята ни започва да мести шнуровете по различни отсечки на този маршрут. Когато даден шнур попадне върху някакъв обект, той остава там, докато волята не го премести оттам и го насочи към друг обект. Щом всички шнурове се отместят, ние установяваме някакъв вид отношение със средата. Тогава тази част от нас, която едновременно осъзнава и контролира физическата плът и енергийната система, подема сложен процес на координация на физическите действия чрез задействането на шнуровете.
Волята е първата връзка между решението и действието. Тя е видима сила, която минава през всяка физическа материя, за да съедини шнура с обекта. Тя избира най-краткия и най-прекия път до целта.
Когато спим, волята си почива. При дълбок сън волята е неподвижна или се мести бавно и отпуснато. Когато се събудим и започнем да мислим, започваме и насочваме волята си наоколо.
Вместо да разчитате на един единствен доход, потърсете начин да печелите пари от хобито си, от допълнителна заетост или от собствен бизнес. Когато получавате само една заплата е възможно да останете с празни ръце, ако фирмата, която ви е наела, има проблеми и бизнесът не върви. Така ще бъдете поставени в ситуация на крехкост. Но ако разполагате с различни опции и загубите работата си, може да се окаже, че посвещавате повече време на второстепенното си занимание и дори печелите повече пари. Така ще се намирате в по-добра позиция след удара на лошия късмет.
Същият подход може да се предложи в сферата на приятелските връзки и личните взаимоотношения. Има хора, които се съсредоточават изключително в своя партньор и той е целият свят за тях. В такъв случай, ако връзката се разпадне, те губят всичко. Но ако са създали добри приятелства и животът им е богат на преживявания, ще им е по-лесно да продължат напред след катастрофата. Ще са антикрехки.
Друго важно правило е да бъдем консервативни в дадени отношения и да поемаме множество малки рискове в други. Финансовият свят е много подходящ за онагледяване на това правило. Ако имате спестени 10 000 евро, може да прехвърлите 9 000 от тях във фонд с добра доходност или да ги оставите на дългосрочен депозит, а останалите 1000 евро да инвестирате в десет нови компании с голям потенциал за растеж, по 100 евро във всяка. Един от възможните сценарии е три от тези фирми да фалират, други три да понижат стойността си на борсата, две да повишат стойността си, а една от тях да повиши акциите си 10 или повече пъти. Ако пресметнете, печелите пари, макар три от компаниите да са фалирали! Излизате печеливши от ситуация, в която губите.
Ключът към придобиването на антикрехкост е да поемаме малки рискове, които могат да ни донесат по-голяма изгода, и да не се излагаме на сериозни опасности, които биха ни провалили. Не е разумно да вложим 10 000 евро в инвестиционен фонд със съмнителна репутация, за който сме прочели случайно във вестника.
Важно е и да приемаме нещата, които ни правят крехки.
Нека да тръгнем по-обратния път и да направим едно упражнение. Задайте си въпроса „Какво ме прави крехък?“ Има неща, хора, навици, които ни правят уязвими. Кои са те? Когато правим планове за нова година, наблягаме на прибавянето на нови предизвикателства. Но още по-силен е ефектът с намерението за премахването.
Да ям сладкиши само веднъж седмично
Да погася постепенно всичките си дългове
Да избягвам срещите с токсични хора
Да не посещавам фейсбук повече от 20 минути на ден
За да постигнем гъвкав начин на живот, не бива да се страхуваме от нещастията – всяко едно от тях съдържа възможност за растеж.
Утринното слънце хвърля причудливи отблясъци върху ориенталските мотиви на килима в спалнята ми, но не ги виждам. Аз съм седнал в креслото, затворил съм очи и медитирам. През главата ми преминават мисли. Чувам чирикането на врабчета зад прозореца и часовника, който отмерва времето. Почесвам ухото и помръдвам креслото, когато духът ме понесе нанякъде.
Много хора на запад имат някаква представа за медитацията, но тя не е тази. Те си представят една аскетична и сурова обстановка и редици от монаси. Помещението е мрачно, тихо и непоносимо студено, възрастният игумен наблюдава изкъсо младите послушници и е готов да ги шибне с бамбуковата си пръчка, ако помръднат.
Подобна аура на себеотрицание отблъсква повечето хора. Колкото и да се възхищават на вътрешната сила, повечето западняци нямат никакво желание да изпитат подобна тръпка. Но външният вид лъже. Вътрешната медитация може да се осъществи без каквато и да е принудителна дисциплина. Външните уловки, това как някой е седнал или диша или е облечен нямат никакво значение.
Когато медитирам, вътрешното ми усещане се описва най-вече с нещата, които не правя: не си съсредоточавам мисълта и не обмислям никаква идея. Не съм в приповдигнато или носталгично настроение. Не следя и не контролирам дишането си. Не полагам никакви усилия да прогоня някаква мисъл. Не съжалявам за нищо и не потискам никакви определени чувства. Ако ми се доспи не се съпротивлявам на импулса.
