В тинейджърска възраст си мечтаех да живея в Ню Йорк или Париж, естествено, повлияна от филмите. Светлините на големия, космополитен град ме привличаха като магнит. За щастие имах възможността да посетя един от тях, името му ще запазя в тайна, за да вкарам някаква мистерия. Ами какво мога да кажа, хареса ми, дълбоко ме впечатли, а и беше част от първото ми самостоятелно пътуване в чужбина. Другият все още се мотае из списъка ми с места, които трябва да посетя до края на живота си. И това ще стане.
Какво нещо е урбанизацията! Днешното село е утрешен градски квартал. Всички искат да имат градски начин на живот, молове, изискани ресторанти, забавления и места за разтоварване. Цивилизацията заменя простия начин на живот, който са водили баба и дядо на село. На мен там ми харесваше докато бях малка. Винаги имаше нещо вкусничко за ядене от златните ръце на баба, а и натурално. Дядо пък се грижеше за реколтата, за да преживеем зимата. Учеше ме как да разпознавам растенията и куп други полезни неща.
Какво се промени? Навярно аз. В един момент усещането, че нещо не ми достига, явно е надделяло. Филмите са виновни, защото ни показват колко голям е светът и колко малки сме ние в действителност. Та така… Преместих се в голям град, не чак толкова като горепосочените два, но достатъчно за мащабите на любимата ми родина. Модерния начин на живот съчетах и с модерна професия. Потръгнаха нещата не само благодарение на обстоятелствата, но и на блестящия ми ум 😉 Взех си и куче, голямо и пухкаво, да ме пази. Бродим си с него из града – той безстрашен, аз не чак толкова. Справяме се.
Големият град се отразява добре и на двама ни. Социализираме се, комуникиране със себеподобни, разхождаме се, завързваме познанства благодарение на него най-вече – нали е безстрашен.
Вашият коментар