Когато си в мир със себе си, си в мир и с останалия свят. Това може да звучи като добре позната сентенция, но днес ще се опитам да я разнищя докрай. Мисля, че всеки би се съгласил, че е вярна, след като поседи и поразсъждава малко по темата.
Ти наясно ли си кой си и кой искаш да бъдеш? Цениш ли себе си достатъчно? Водиш ли вътрешни борби? Ако отговорът на всички тези въпроси е отрицателен, то явно не си в мир със себе, все още търсиш мястото си под слънцето. Докато не го намериш, останалия свят също ще ти изглежда разпилян точно каквито са мислите в главата ти в момента. Когато ги подредиш там вътре, нещата отвън ще се подредят от самосебе си.
Ако не ти е станало ясно, сега ще го обясня по-подробно. На въпроса с какви очи гледаш на света може да даде отговор въпросът с какви очи гледаш на себе си. Ако не се цениш достатъчно, всичко, което те заобикаля, ще се оцвети в тъмни краски, защото няма да може да виждаш отвъд стената, която си изградил вътре в теб. Ако не си доволен от това, което си, резултатът пак ще е същият. Борбите, които водиш в себе си, ще се превърнат в борба срещу целия свят. Колкото по-скоро осъзнаеш всичко това, толкова по-бързо ще можеш да насочиш ума си към вътрешното спокойствието, което ти е нужно, за да започнеш да се радваш на живота.
Когато намериш правилната посока, тогава неусетно ще позволиш и на щастието да нахлуе. Тогава всички моменти на лутане и заблуда ще те доведат до там, където поначало си искал да бъдеш. Това е мястото, където ще се чувстваш добре, то няма физически израз, а съществува в теб самия. Там е душевният мир, осъзнатостта и свободата на ума. Там обичаш себе си и света, който те заобикаля. Там трябва да отидеш.
Вашият коментар