Както сигурно знаете, имам куче. Наложи му се да бъде оперирано – не беше нещо сериозно според думите на ветеринарите, но все пак си е операция. След нея, разбирате, че кучето изисква специални грижи. Свикнала съм то все да потичва наоколо и да ме радва, а го гледам едно тъжно и неенергично. Време беше аз да му дам нужното внимание.
Денят на операцията и този след нея бяха най-тежки. Като се съвзе от упойката, горкото беше много неадекватно. Бях му подготвила топло одеялце на пода да си легне и го оставих да почива. Мислих да го настаня на дивана, докато е в това състояние, по принцип не му давам да се качва там, но размислих, защото може да падне, докато спи, и да направим голяма беля. В началото не искаше да яде, хайванчето, не го карах насила. Само вода пиеше и то в обилно количество. Сменях превръзката и проверявах раната, както ми показа доктора. Нямаше нещо необичайно – всичко изглеждаше добре. Казаха ми да не давам на кучето да си лиже раната, защото може да се инфектира или да се скъса някой шев.
Минахме през всичко успешно и сега вече сме като нови – лудеем, играем с останалите, преследваме топки и така. Върнахме се към нормалното си ежедневие. Да гледаш домашен любимец си е отговорност, но то ти носи такава радост и такива забавни моменти. Поне при моето куче е така. Обича те безусловно, толкова е щастливо, когато се прибереш у дома, маха с опашката игриво и чака да излезете на поляната да потича на воля.
Вашият коментар