Преходът ни започна лошо, без основите, без гражданското образование, без недоволството, което трябваше да има още при първите погрешни решения. Минаха 24 години. И си мисля, и се надявам, че започнахме да си научаваме урока, и е време най-накрая да приключим недоразумението – преход. Достатъчно преходявахме от БКП към БСП и ДПС, нека най-накрая унищожим тези ракови образувания.
Видимо е вече, че търпимостта сред интелигентните и (рано)будните студенти вече се изразходи. Момчета и момичета с енергия, позиция и ценности, на които трябва да се възхищаваме, най-вече тези от нас, които са безнадеждни циници, защото да си циник е лесно, но да работиш за голите си принципи и идеали е тежка задача, често без никаква отплата.
Крайно време е транзиционния период от социализъм към демокрация да приключи – този път с реални мерки. Такива са предложили от новосформираната партия БНО – Българско национално обединение на сайта си. Гледах интервю с младия и нахъсан председател на партията по ТВ7, което ми хареса. Според позициите на БНО, трябва да свикаме Велико народно събрание, да изготвим нова конституция и да спрем да живеем ден за ден – като държавата цени и подпомага най-важната градивна частица на обществото, източник за щастие за хората – семействата, както и най-важните рамки за просъществуването и усъвършенстването на народа ни – културата, историческото наследство и образованието.
Съгласна съм с тези мерки. Ако бяхме „случили“ на политици, ако събитията след ’89 се бяха развили по различен начин, основните закони трябваше да се реформират още тогава и още тогава да започне да се работи в интерес на народа, вместо в този на Великите сили, което доведе до разпад на националното ни самосъзнание, култура, принадежност, и заедно с лошите икономически условия принуди такъв голям процент от българите да заживеят в чужбина – където сами чувстват, че не им е мястото.
Крайно време е да разберем – времето не е наше и изтича като пясък през пръстите ни. Ако днес не действаме в името на правдата, мира и добротата, утре ще гледаме безучастно как децата ни страдат, и ще се самосъжаляваме.
Вашият коментар