Имали ли сте дни, в които всичко се случва наопаки? Дни, които искате просто да свършат, защото сякаш всички беди се случват на вас? Е, моят ден беше такъв.
Сега ще ви разкажа моите неволи през този августовски, слънчев ден. По принцип лятото за мен трябва да не се работи. Не може в 36 -градусови температури да се ходи на работа, та нали ще ни се размаже грима, ще ни се развали прическата, как очакват да сме представителни. Целите плувнали в пот. Ще ми кажете, че в офисите има климатици, да но когато трябва да излезеш от офиса, догато климатика в автомобила навакса температурната разлика, защото вътре е станало 60 градуса? Та така, смятам, че е напълно адекватно да имаме лятна ваканция и на работа. Та, стига глупости. Днес имах много важна работна среща и трябваше да се приведа в добър вид. Избрах си най-новата ми рокля, която ми е и любима, особено за подобен горещ ден като днешния. Много се чудих, с какви обувки да я съчетая. Последния път сандалите, с кито всъщност нося роклята си ми направиха огромни, болезнени рани, затова реших да заложа на червени, лачени обувки с тънък ток. Получи се страхотно. Та наконтих се аз, приведох се в приличен вид. След срещата трябваше да се прибера до офиса, които не беше много далеч и реших да го направя пеш. Само, че от жегата ли, от какво обувките ме стегнаха ужасно, раните, които почти бяха зарастнали се разраниха отново и просто не издържах и спрях в първия магазин за обувки, който видях. Изкарах късмет и успях да си купя заместващи обувки, които всъщност бяха много удобни и м паснаха на тоалета. Щастлива и доволна се запътих към офиса, с бодра крачка, беше ме избила студена пот от раните, но лека, полека всичко си дойде на мястото. На светофара, 300 метра преди офиса имаше някаква авария, явно спукана тръба и по платното имаше вода. Пресметливо се отдръпнах, за да не ме опръскат, но един господин с камион беше прекалено засилен и не видя дупката пред него и колкото и далеч да бях, нямаше как да не ме изпръска цялата. Бях чисто кална. Почувствах се ужасно зле. Както и да е, след като „поздравих“ всичките му роднини до 9-то коляно, вдигнах глава и продължих. Слава Богу нямах повече премеждия, след като се поизчистих от калта . Затворих се в офиса и стоях далеч от всичко, което може да ми навлече някоя беля.
Забавен ден беше, повече няма да се контя, явно Вселената е против това. Ще ми разкажете ли за някой ваш лош ден?
Вашият коментар