Бихте ли го пробвали?

С наближаването на Великден се зареждам с много енергия. Вълнувам се като малко дете по време на празници. Старая се да внеса настроението и в дома си. Избирам подходяща покривка с десени, подходяща декорация и разбира се менюто. Обожавам да готвя, да пазарувам и да творя вкусни ястия.

На Великден е още по-особено. Тогава се боядисват яйца, пекат се курабии, плетат се козунаци, общо взето за мен е голямо забавление. Няма нищо по-хубаво от аромата на току-що изпечен козунак, а децата са толкова щастливи, че могат да бъдат полезни и да допринесат за празничната идилия. И няма как да пропусна най-атрактивната и забавна част за всяко дете, а именно боядисването на яйца. На пазара вече има толкова много видове бои, кристали и най-различни ефекти за яйцата. Когато аз бях дете боядисвахме с люспи от лук, но няма значение пак си беше забавно. Като пораснахме вече се бяхме научили и на останалите трикове с чорап от ликра и свещи, с восъка можеш да рисуваш по яйцето, а при потапянето му в боята рисунките остават, после се научихме да ги правим шарени като дъгата с памук, така ги правя най-често. Но както всичко в този модерен свят се появи и нова технология за боядисване на яйца. Тази технология я намерих, защото ми се искаше тази година да направя различни яйца, но в същото време да избегна цялото това цапане с боя и попаднах на клип, в който боядисват яйцата с лак за нокти. Затова не се бях сетила, а и да си призная никога нямаше да ми дойде на ум. В чаша с вода капваш няколко капки от различни цветове лак за нокти, разбъркваш с клечка за зъби, например и потапяш яйцето. Изглежда лесно и интересно.

Честно казано аз не съм сигурна дали бих го изпробвала този метод, от съображения относно състава на лака за нокти, не бих искала това да попада в храната ми. Но не мога да отрека, че ме заинтригува и ме привлече.
А вие бихте ли го изпробвали?

Поредното безумие

Напоследък забелязваме нова тенденция, относно красивото женско тяло, ако преди ни се втълпяваше от модните подиуми и списания, че жената трябва да е слаба и висока, да й се броят ребрата, то напоследък забелязвам, че все повече жени наблягат над тренировките за бразилско дупе, тънка талия и здрави бедра.

Аз съм от жените с по-широк ханш и честно казано тази нова тенденция доста ми допада, за мен е много по-лесно да постигна желаните резултати. Всъщност оказва се, че ние жените доста сме грешили относно погледа и предпочитанията на мъжката част от човечеството. Според проучвания, а и според много анкети се оказва, че всъщност мъжете предпочитат по-пищните дами. Сигурно и затова бразилките винаги печелят приза за най-желана и красива жена. Техните характерни форми и сексапила, който притежават са исторически. И така в стремежа си да се вкарам във форма след празниците и студените дни, търсейки подходящи упражнения, попаднах на няколко статии, в които пише, че постигането на така популярните бразилски форми могат да се получат и чрез импланти. Да си уголемиш дупето като си сложиш силиконови импланти? И най-интересното е че има стотици жени, които се подлагат на подобни процедури. За гърдите разбирам, няма как да се уголемят по нормален начин, но дупето?! Защо трябва да се подлагаш на операции за нещо, което можеш да постигнеш с малко усилие и малко пот в залата? Тези факти просто ме изумиха, не знам що за мазохист трябва да си, за да си причиниш пожелание операция, било то и пластична. Както всичко останало някои жени явно обичат фалшивото, фалшиви маски, фалшиво поведение, фалшив външен вид, фалшива самоличност.

Но както обичам да казвам коя съм аз, за да съдя? Всеки е свободен да избира как ще изглежда. Лично аз предпочитам потенето в залата и здравословния начин на живот, защото смятам, че ако човек се чувства добре отвътре така ще е и с външния му вид.

Парфюмът, моя приятел

Всеки човек си има слабости, страсти или хоби. Моята най-голяма страст са парфмите. Обожавам аромата на цветя, на ориенталски нотки, на жасмин, общо взето обожавам хубавите миризми. Обичам дрехите ми да ухаят на любимия ми парфюм и най-много обичам да усещам парфюма си върху дрехите на съпруга ми.

Когато бях малка си мечтаех да си имам свое собствено магазинче за парфюми и козметика. Майката на една моя приятелка имаше такова, но не мога да кажа, че имаше особено богат асортимент от парфюми. Все пак в моето детство парфюмите бяха доста скъпи, трудно достъпни, на пазара имаше основно нисък клас тоалетни води, но това по никакъв начин не ме притесняваше. Обожавах да ходя в парфюмерията и със спестените ми пари от джобните си купувах някое мъничко шишенце от вълшебните аромати. Парфюма за мен не е просто аромат и не е средство, с което просто да се напръскам, за да мириша добре. За мен това е спомен, връщане към минал, скъп момент. Според мен няма човек, които да не свързва аромата на познат парфюм с някакъв момент от живота му. Когато се напръскам с някой от старите ми парфюми, които съм използвала като тийнейджърка моментално съзнанието ми ме връща в онези прекрасни, безгрижни моменти, напоняйки ми за бляновете и копнежите, които съм имала тогава. Напомня ми за някое весело преживяване с приятелките ми. Това усещане ме изпълва с радост и топлина. Имам си любим аромат за зимата, есента, птолетта и лятото, никога не е един и същ парфюм. Имам си любим аромат, когато ми е весело, имам си аромат за дните, в които се чувстам леко унила, повдига ми духа, имам си аромат, с който искам да съм забелязана и такъв, който си е само за мое собствено удоволствие. Общо взето моят парфюм е моят най-добър съюзник в ежедневието и моят неизменен другар.

Сигурно ще ви се стори странна тази моя страст, но все пак както се казва- всеки луд с номера си. Аз съм луда за парфюми! А кой е вашия любим аромат?

Кое е най-романтичното място, на което сте били?

С наближаването на Свети Валентин няма как и ме да не ме завладее романтичното настроение. Въпреки, че с моята половинка сме заедно от много дълго време все пак когато наближи този празник винаги ми се иска да го изненадам с нещо, дори и то да е мъничко.

Така се сещам за безбройните романтични пътувания, които сме имали. Романтични вечери и изненади. Сигурно ви изглежда банално, но ние по принцип обичаме да се изнендваме и да показваме внимание и любов един към друг. Една приятелка ме попита един ден, кое е най-романтичното място, на което сме ходили или искаме да посетим. Например сега за наближаващия Свети Валентин, къде бих искала да бъда със съпруга си. Замислих се честно казано. Ако ми беше задала този въпрос преди 7-8 години в съзнанието ми щяха да изплуват куп прекрасни дестинации. Някои прекалено банални като Париж, други пък съвсем необичайни като Баку например. Но тя ме попита сега, на тези ми години и този ми акъл,както се казва и честно казано не мога да измисля. Не защото съм обиколила Света и съм прекалено разглезена от видяното, нищо подобно. Замислих се за уикендите, които прекарваме със семейството ми. Разходки, игри, забавления, а вечер се гушваме всички в голямото ни легло с огромна купа с пуканки и гледаме някои забавен филм, в повечето пъти сме гледали филма, но самото усещане, че сме всички заедно, здрави сме и знаете ли, за мен няма по-романтично място от нашия уютен дом. Не бих го заменила за никое екзотично или романтично място на Земята.

Може да ви звучи прекалено сладникаво, но аз обожавам семейството си и времето прекарано с тях. След една определена възраст разбиранията ни за живота се променят изключително много, както и нещата, които ни правят щастливи. Без значение на каква възраст сте обичайте се и се радвайте на момента.

Мъдра история

Жабите започнаха да бягат. Всички хора им викаха, много сте гнусни как бягате с тези крачка как изобщо се движите. Накрая от всички жабки само една е стигнала всички я попитали, как успя да стигнеш толкова хора те ругаеха защо не се отказа. А тя изобщо не чула. Най-накрая се разбрало, че жабката е глуха.

Изводът е бъдете и вие глухи жабки, за да успявате в живота. Защото негативни критици ще има винаги.

Съгласни ли сте с мен?