Колегиалност – мисия трудна?

Всеки от нас работи с хора. Понякога те са близки до вас и вашите интереси и дори можете да завържете добри приятелства с тях. Но в повечето случаи те са коренно различни от вас. Имат различни интереси и интелектуален багаж. Не след дълго идва и моментът, в който ще влезете в някакво пререкание, в което лъсват некомпетентност (понякога) и различия във вижданията за това какво представлява качествена работа.

Тогава на много хора им е изключително трудно да запазят колегиалният тон и отношения с човека отсреща. Защото по една или друга причина изпадат личностни нападки и коментари, които на първо място не са необходими, на второ – са детински и злобни. В същото време много хора забравят за достойнството на другия човек и провеждат нелицеприятни разговори пред хора, които по никакъв начин това не ги засяга.

Признавам си, че на мен също ми е било много трудно в подобни ситуации. Много е трудно да избереш правилните думи, подход, време, в което да обсъдите дадената ситуация. Въпрос на опит и разбира се характер. Но характерът и личното его не би трябвало да пречат на комуникацията.

Съветите, които следвам аз, за да мога да се справям с подобни колеги са следните:

1. Търпения – никой не е длъжен да търпи вашето лично настроение в момента. Подхождайте с търпение и уважение към отсрещния човек, за да може най-правилно да възприеме думите ви

2. Яснота – опитайте се да изложите тезата си максимално ясно, кратко и точно. Само така ще сте сигурни, че сте достигнали до останалите хора.

3. Дискретност – когато става въпрос за някакъв служебен гаф или нещо подобно е много важно да тръпнете човека настрани и да му обясните къде и как е сбъркал. Пускането на реплики пред всички останали колеги е меко казано неуместно и може само да раздразни отсрещната страна и тя да застане в отбранителна позиция.

И на последно място, но не и по важност – трябва винаги да започвате един разговор с ясната идея, че той трябва да постигне целта си. Да говорите просто ей така, само за да си кажете това, което искате да си кажете, без да ви интересува дали отсрещната страна ще възприеме това, което й казвате… е меко казано безсмислено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>