Доста наболяла тема напоследък станаха соцпаметниците и особено този пред НДК. Вече започна неговото събаряне и трябва да ви кажа, че съм с противоречиви чувства относно това деяние…
Някак си съм свикнала с този паметник и съм сигурна, че ще ми
липсва, когато на негово пространство остане празно. Дано общината да го облагороди по някакъв начин. Носят се слухове, че на мястото на паметника пред НДК ще се построят паметни плочи в чест на загиналите софийски полкове от времето на Втората световна война. Дано…
Признавам, че паметникът пред НДК, издигнат в чест на „1300 години българска държава“, не е сред образците на изящното изкуство. Може би аз не съм дорасла, за да разбера красотата му, а може би мястото му наистина не е там. Не съм аз човекът, който трябва да реши. Има си други хора за тази работа и ще повярвам в преценката им.
Но…
Тук е мястото да кажа, че не искам това да се превръща в порочна практита. Има много красиви и стойности паметници от времето на социализма. Не всички те са посветени на местни герои, руски адмирали и червената армия. А дори да е така, нима е нещо толкова лошо? Това е част от историята ни, която трябва да познаваме, а не да се опитваме да затрием. Питайте едно 10-годишно какво знае за периода преди 89-та година и ще ви мига неразбиращо насреща. Ще ви хареса ли това? Съмнявам се, особено ако сте живели през онези години и помните по нещо оттогава.
Освен това на някои соцпаметници днес се гледа по по-съвременен и различен начин. Представяте ли си например онова тепе в Пловдив без паметника на Альоша на върха му? Ако го махнат, ще е сякаш се е загубил духа на мястото. Сякаш са му отнели индивидуалността. Сигурна съм, че много пловдивчани ще се застъпят за моето мнение.
Нека не рушим всичко българско. Нека се сбогуваме само с това, с което трябва, а останалото да го приобщим към съвременността. Това е моята молба, която смея да отправя днес.
Вашият коментар