Питали ли сте се какво е симпатията всъщност? Най-общо казано това е химията между двама души и взаимното съчувствие. Всеки, който изживее щастливи моменти с друг човек, ще продължи да ги изпитва емоционално дълго време. Защото дори мисълта за споделеното време позволява на тялото да освободи впоследствие хормона на щастието допамин, който също създава усещане за свързаност.
Приликите, разкрити по време на разговор също създават симпатия между двама души. Например сходствата в мненията, еднакви интереси, хобита или черти от характера също създават близост. Приятното усещане да харесаш някого възниква и когато преодолееш трудности или извънредна ситуация с него – например по време на поход или пътуване.
Играе ли роля външният външен вид или по-скоро характерът оказва влияние за появата на симпатия? А може би и двете. Трудно е да се каже, защото обикновено за нас е необяснимо защо веднага намираме някой за симпатичен. Въпреки това, симпатията обикновено следва няколко модела.
На първо място, ние обръщаме внимание на външния вид – походка, мимики, жестове, цвят на очите. Намираме хора, които ни напомнят за любим или популярен човек, за вълнуващи. Социалният компонент също е важен фактор, когато става дума за привличане. Харесваме хора, които се справят с трудностите в живота и които са отговорни, лоялни и отдадени. Съпричастни сме към хората, които са честни. Това ни предразполага също да разкрием повече за себе си, като се чувстваме комфортно в компанията на другия.
Не на последно място, ние се чувстваме привлечени от хора, които не предизвикват у нас завист, т.е. – които не се съревновават с нас – било то на работа, в личния живот или в която и да е друга социална област.
Добрата новина е, че може да научим много от тези фактори, за да предизвикваме симпатия у околните. Защото, както се казва: няма втори шанс за първо впечатление.
Вашият коментар