Истерично чистене

Днес в магазина видях жена да пръска количката за пазаруване с дезинфектант, все едно я чисти от радиоактивни отпадъци. Не спря дотук – обходи всички дръжки на рафтовете и ги напръска обилно. Гледах я отдалеч. Не я съдя, просто ми стана смешно. И не е изолиран случай.

Хигиената вече не е просто грижа за здравето. Превърна се в ритуал. И маркетингът ни го насади много умело. Всяка реклама крещи, че ако не ползваш техния препарат, си безотговорен към себе си и към близките си. Само че това постоянно гонене на стерилност има обратен ефект. Разрушава ни микробиома – онова сложно съжителство от бактерии, вируси и гъбички, което живее в нас и върху нас. А микробиомът е ключов за имунитета.

Баба ми често казваше: „Малко кал не вреди“. Звучеше старомодно, дори глупаво. Сега разбирам, че е била права. Имунната ни система има нужда от тренировки. Трябва да се среща с различни микроорганизми, за да се научи да ги разпознава и да реагира адекватно. Ако живеем в стерилна среда, имунната ни система се разваля – става ленива и склонна към прекалени реакции: алергии, автоимунни заболявания. А и просто се чувстваме по-зле.

Виждам го и в работата си. Аз съм програмист и седим в затворени офиси по цял ден. Преди пандемията се шегувахме, че си разменяме настинки като вид социален обмен. Сега всеки се пази, дезинфекцира си бюрото, избягва контакт. И забелязвам, че колективът е по-напрегнат, по-малко креативен. Липсва спонтанността, която идва от неформалното общуване.

Има и още нещо. Този култ към чистотата създава социална дистанция. Хората се страхуват да се докоснат един до друг, да споделят предмети. Това води до загуба на социален имунитет – способността на общността да се справя с трудностите заедно. Когато сме изолирани, ставаме по-уязвими – и физически, и емоционално.

Не казвам да спрем да се мием. Просто трябва да намерим баланс. Да се грижим за хигиената си, но да не позволяваме на страха да ни парализира. Да помним, че микробите не са само врагове. Някои от тях са ни нужни, за да живеем.

Затова от днес спирам да нося дезинфектант в чантата. Ще си позволя да докосна дръжката на вратата, да ям от обща чиния, да се поздравя с ръкостискане. Може и да се разболея, но предпочитам да рискувам, отколкото да живея в страх. Не знам дали е правилно, но поне ще дишам по-спокойно.