В детските си години обичах често да чета книги. Толкова много емоции, бели и пътешествия между страниците. Запознах се герои, характери, персонажи. Научих интересни факти, приложих много номера и усвоих нови умения. Ах, колко са хубави първите четящи трепети.
Всъщност причината да искам да се науча да чета бе, защото много ми се искаше да разбера за всички приключенията на Пипи Дългото Чорапче. Вече бях завършила детска градина и се намирах в първата си лятна ваканция преди започване на първи клас. Всеки ден на обяд взимах книгата на Пипи и започвах да сричам. Четенето ми не бе гладко, трудно сглобявах изречения, но не се отказвах. След няколко седмици вече имаше резултат и започнах да чета все по-бързо. На първият учебен ден вече бях подготвена и отидох с огромно желание.
Следващата любима моя книга бе „Лили Чудото“. Не знам заради корицата или за приключенията на едно невероятно момиченце, на което много ми се искаше да приличам, но я изчитах и след това препрочитах отново. Дори още стои на полицата ми с книги и всеки път, когато погледна към библиотеката си, се сещам с умиление за детските дни.
За да ви разкажа тези мои мисли, ме подсети един празник, който всъщност не знаех, че изобщо съществува. Това е 2 април – Международният ден на детската книга. Интересното е, че датата съвпада и с рождението на Ханс Кристиан Андерсен – най-големият майстор на приказки. Празникът се чества от 1967 г. и да си призная, малко ме е срам, че едва сега му отделям толкова специално място.
В знак на съпричастност реших да препрочета любимите си български народни приказки, които са ми скъп подарък от баба. Сигурна съм, че сега вече ще гледам на тях с „друго око“ и ще извлека не само приятни спомени, но и полезни житейски уроци.
Ще ми бъде приятно да ми споделите кои са вашите любими детски книги и дали бихте искали да го прочетете пак.
Вашият коментар