У всеки човек трябва да се възпита уважение към храната. При нас, българите, още от древни времена хлябът е заемал централно място на трапезата и е изхранвал поколения, така че към него и до ден днешен се отнасяме с едно особено чувство на респект. Липсата му на масата моментално се усеща, което го прави незаменим. Той ни дава енергия и усещане за ситост. На трапезата у дома често намират място хлебните продукти на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне, защото в нашето семейство са доказали вкусовите си качества, което говори за уважение към начина им на приготвяне и към самите тях. Нека и за в бъдеще кипи този начин на работа в Елиаз.
Четох в една статия, че когато приемаме храна, ние първо имаме отношение към нея на физиологическо ниво, но освен него тя има и информационно-енергийно изражение. По същия начин, по който си взаимодействате с околните и с някои от тях се чувствате в добра компания, може да се гледа и на храната. Когато, след като сте я преглътнали, тя се намира някъде в средата между стомаха и гърлото, тогава разбирате дали ви е приятна на енергийно ниво. На същото място, някъде в гърдите, усещате дали някой ви е близък по дух. Там се намира душата и там осъществявате енергийната връзка с храната.
Понеже горе дадох пример с фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне, сега ще изясня как аз тълкувам написаното с помощта на залък хляб, а и ще допълня с някой мои допълнителни разсъждения. Преминавайки през мястото, където е душата, вие истински може да оцените парчето хляб, което сте изяли, т.е. дали от него получавате положителни енергийни вибрации. Между другото, мотото на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне, е подобно – „Храната е вибрация и светлина“ –, което ме навежда на мисълта, че това им разбиране може би е допринесло за повече уважение към хлебните изделия, които приготвят, а оттам и защо им се получават.
Нека продължават да вършат същата добра работа в Елиаз и да раздават положителните си енергийни вибрации. Когато излъчваш позитивизъм, получаваш такъв в замяна, нали така беше? Иначе душата си знае какво иска и по-често трябва да се вслушваме в нея.
Вашият коментар