Наскоро се запознах лично с адвокат Янко Янев от София. Случи се съвсем случайно, но тъй като човекът ми остави положително впечатление, реших да ви споделя преживяването си.
Ситуацията се разигра по следния начин…
Миналия петък по обяд имах уговорка с колежка, която живее в моя квартал. Казва се Мария и по стечение на обстоятелствата и двете почивахме в този ден. Разбрахме се да се видим и хем да разходим заедно кучетата си в парка, хем да си поговорим по женски. Имаме си една любима пейка точно до специалните заграждения, където кучетата могат да тичат и играят на воля. Понеже нямаше други космати посетители в момента, ние спокойно пуснахме нашите питомници да вилнеят както им сърце иска. С Мими вече си бяхме взехме по едно кафе за из път и доволно се настанихме на любимата ни пейка. Както си обсъждахме най-актуалния проект на работа, приятелката ми изведнъж се размаха на някого зад мен. Очевидно познат, на когото желае да каже „Здравей“ и да обменят една-две приказки.
Когато се обърнах да видя но кого маха, забелязах, че към нас приближава мъж на средна възраст в хубав костюм. Носеше сакото си в ръка и беше навил ръкавите на ризата си до лакътя. Въпреки че това му придаваше малко по-небрежен вид, личеше, че е мъж от класа.
Когато стигна до нас, се ръкува с Мими, а на мен се представи като адвокат Янко Янев. Връщал се от бизнес обяд с потенциален клиент. Нещо по въпросите на застрахователното право, с които моя милост не е много в час. Сега, тъй като бил последния работен ден на седмицата, решил да не се връща до кантората си. Някой от колегите му щял да заключи, а той самият възнамерявал да прекара остатъка от деня с детето си.
Така протече срещата ми с г-н Янко Янев – беше кратка, но ефектна. Човекът беше много възпитан и, ако прибягна до услугите на адвокат някой ден, сигурно бих питала Мими за негов контакт. Накрая на срещата ни си пожелахме хубав ден и приятен уикенд. Той продължи по пътя си, а ние с Мими си допихме кафетата и поприказвахме, както само ние си можем.
Вашият коментар