Снощи гледах за първи път филма La la land. Понякога, когато става дума за много нашумели екранизации, предпочитам да изчакам отзвукът зя тях леко да заглъхне. Не обичам да се ръководя от чуждото мнение, а да изграждам свое собствено.
Знам, разбира се, че La la land набра много популярност с излизането си, спечели няколко награди оскар и като цяло получи одобрението на публиката и критиката.
Ето защо ме човъркаше любопитството да го гледам от месеци насам и най-накрая се реших.
Хареса ми. Допаднаха ми песните, които са неизменна част от филма. Хареса ми и играта на Ема Стоун и Раян Гослинг, изглеждат невероятно на екрана заедно. Сякаш наистина има химия помежду им. Филмът ме разчувства и към мая накара сърцето ми да бие по-силно.
Но точно когато стигнахме до края… малко се разочаровах.
Финалът не ми хареса. Не разбирам защо стана модерна липсата на щастливия край. Защо стана модерен отвореният финал? Нима това не е романтичен филм, който заслужава щастлив край? Нима не гледаме романтични филми именно заради него? За да повярваме в него? Да допуснем, че наистина съществува и може да се случи и на нас самите? Защо киното все по-често ни отнема тази надежда? Аз искам да вярвам, обичам да вярвам и ще продължа да вярвам. Но финали като този на La la land оставят горчив привкус в устата ми.
Вашият коментар