Къде изчезнаха мъжете – кога едно момче става мъж
Iovcheva
Понякога, когато слушам жени на моята възраст или по-възрастни, чувам едно и също: „Къде изчезнаха истинските мъже? Няма ги!“.
И честно казано – не е само чувство. Наистина, мъжествеността като явление се е размила до неузнаваемост. Срещнеш ли днес мъж, в когото да съжителстват сила, доброта, воля, креативност, професионализъм и великодушие – това си е като печалба от лотарията.
Но защо се случва така? Оказва се, че много мъже така и не достигат до своята зрялост – не физическа, а психическа. Те не се „раждат“ като мъже в пълния смисъл – с ясно осъзнато „аз“, със самостоятелна идентичност, откъсната от влиянието на майката и рода. Това често… не се случва.
Това „второ раждане“ изисква болезнено, но жизненоважно откъсване от майката. Не просто изнасяне от дома, а откъсване от емоционалната ѝ пъпна връв.
Колкото по-силно е майчиното влияние, толкова по-малка е вероятността синът ѝ някога да стане истински мъж. Съзряването не е момент – то е процес. И започва, когато момчето се отдели психически от майка си, когато започне да вижда себе си като свободна, способна личност. Ако това не се случи, той може да порасне, да има мускули, пари и дори деца – но отвътре ще си остане зависим. Момче в мъжки костюм.
Не става въпрос за липса на обич. Напротив. Прекаленото майчино чувство се превръща в капан. Когато детето (дори на 35, 45 или 55 години) се намира в психическа зависимост от майката, тя става режисьор на живота му. А той? Актьор в чужда драма.
Някои се опитват да избягат – създават семейство набързо, тръгват „по света“, но всичко е само външна еманципация. Вътрешната пъпна връв остава непокътната. Затова и се случва онова, което все по-често виждам – жената несъзнателно се превръща в майка на мъжа до себе си. А той? Не я желае, защото няма как да желаеш майка си.
Истината е сурова – при някои мъже майката буквално трябва да умре, за да се роди той психически.
Звучи грубо. Но дълбоко в себе си, всеки, който е бил свидетел на такава метаморфоза, го знае. Смъртта на майката понякога отключва живот. Живот, който до този момент е бил задушен в емоционалната ѝ утроба.
Има мъже, които цял живот не правят тази крачка. Те се страхуват от ангажимент, бягат от дълбоки връзки, въртят се в кръговрата на срещи, авантюри, цели и провали. Психологията вече ги нарича „интимофоби“ – хора, които не могат да изградят стабилна връзка, защото още не са изградили себе си.
Психическото раждане е моментът, в който един мъж започва да усеща, че животът му принадлежи на самия него. Не на нея. Не на рода. Не на някакви неписани семейни дългове.
То е свързано със самоосъзнаване, отделяне, вземане на решения и понякога – с години лутане в търсене на глас, който не прилича на ничий друг.
И ако това не се случи – резултатът е тъжен и добре познат: незрял мъж, който сменя жени, проекти, приятели и цели, но никога не намира себе си.
Защото още не се е родил.
Оттук идва и усещането на жените, че мъжете са изчезнали. Не, не са изчезнали. Просто повечето още не са се „родили“.
