Caretta caretta: древната душа на Закинтос
Iovcheva
Току-що се завърнахме от почивката си на Закинтос и тъй като успяхме да видим отблизо една от най-впечатляващите гледки – водна костенурка от вида Caretta caretta, това ме провокира да се поинтересувам повече за тези животни, защото присъствието им на острова не е просто туристическа атракция, а реална екосистемна битка за оцеляване.
Плажовете около Лаганаския залив са красиви, с чисти, прозрачни води – не навсякъде тюркоазени като от картичка, но все пак изключително чисти и приятни за къпане. За гмуркане с шнорхел няма особено много подводен свят – основно пясъчно дъно и тук-там по някоя скала, но мястото носи усещане за покой и природа. Но по-интересното е, че по време на нашата разходка с лодка успяхме да видим мъжка костенурка на около 35 години, която плуваше спокойно около лодката ни. Капитанът сподели, че сме големи късметлии да видим такъв екземпляр.
Закинтос всъщност е едно от най-важните места за гнездене на морските костенурки в целия Средиземноморски басейн. Около 25% от всички гнезда в региона се намират именно тук, разпределени по шест плажа, включително Геракас и Каламаки. Това е защитена зона, в която костенурките се връщат всяка година между май и август, за да снасят яйцата си в пясъка през нощта. Една женска снася между 2 и 3 гнезда на сезон, като всяко съдържа по 80–120 яйца. След около 55 дни малките се излюпват и инстинктивно тръгват към морето, ориентирайки се по лунната светлина.
Тук идва и сериозният проблем – светлинното замърсяване. Много от новоизлюпените костенурчета се дезориентират и вместо към водата, тръгват към светлините на хотелите и заведенията. В резултат на това много от тях загиват на сушата. Затова в радиус от няколко километра около Лаганаския залив и Геракас са въведени строги ограничения за нощните заведения и изкуственото осветление – с цел да се даде шанс на новото поколение костенурки да достигне морето. Националният морски парк на Закинтос, създаден през 1999 г., регулира човешката дейност в зоната – забранени са скоростните лодки, моторните водни спортове и строителството по плажовете, за да не се нарушава екосистемата.
Костенурките Caretta caretta могат да достигнат до 120 килограма и над метър дължина, като живеят над 60 години. Хранят се с морски таралежи, ракообразни, мекотели, понякога и с медузи. Известно е, че само една на хиляда малки костенурки оцелява до зряла възраст. Въпреки това, през последните години, благодарение на усилията на организации като WWF, Archelon и Medasset, броят на гнездата постепенно се увеличава.
Гледката на такава древна и уязвима животинска форма, плуваща в спокойните води на Закинтос, е напомняне за това колко е важно да пазим природата и да се намесваме по-малко, когато тя знае какво прави. За мен това не беше просто туристическа екскурзия – беше среща с един друг свят, който съществува паралелно на нашия, но зависи изцяло от нашето поведение.
