AI организира пътуването ми
Iovcheva
Преди няколко месеца реших да изпробвам нещо, което до скоро ми звучеше като фантастика – да оставя изкуствен интелект да организира пътуването ми. Въведох му няколко прости параметъра – държава, бюджет, продължителност и няколко лични предпочитания. След минути получих програма, която изглеждаше перфектно подредена – маршрут, препоръки за храна, скрити забележителности и дори оптимално време за посещение на всяко място. Изкуственият интелект ми беше направил не просто план, а почти пълно преживяване. Въпросът е – колко от това можеш да му вярваш.
На пръв поглед предимствата са очевидни. Алгоритмите събират информация от милиони източници, анализират ревюта, снимки, маршрути, статистики за времето и трафика. Нещо, което човек би направил за дни, машината подрежда за секунди. Може да ти каже кога билетите са най-евтини, кои квартали са безопасни, как да стигнеш най-бързо и кои ресторанти имат най-добра кухня за конкретния ти вкус. За някой, който пътува често и иска оптимизация, това звучи като сбъдната мечта.
Но зад тази ефективност има една тънка граница – липсата на реално усещане. Изкуственият интелект не може да почувства атмосферата на града, миризмата на уличната храна, тишината на малките улички или неудобството от място, което не ти „ляга“. Той не знае какво ще те докосне и какво ще те отегчи. Може да предвиди логистиката, но не и емоцията. И точно там започват грешките. Препоръчва ресторант с хиляди добри отзиви, но пропуска малкото местно заведение, където собственикът ще те посрещне с ракия и история. Насочва те към популярна гледка, но не знае, че по това време тя е претъпкана и шумна.
Истината е, че изкуственият интелект не лъже – просто не преживява. Той ти предлага рационално най-доброто, а не лично най-подходящото. Ако търсиш функционалност, пестене на време и логична структура, можеш да му се довериш напълно. Но ако искаш да преживееш място, не просто да го видиш, тогава не можеш да оставиш решението на машина.
За мен най-добрата комбинация се оказа именно сътрудничеството. Използвам изкуствения интелект за рамката – полети, маршрути, хотел, основни препоръки. Но оставям място за интуицията, за случайните отклонения, за непланираните спирки. Това, което AI прави, е да ти спести логистичния хаос, за да можеш да си свободен да изживееш човешката част на пътуването. В крайна сметка, колкото и да е интелигентен, изкуственият интелект няма сетива. А пътуването е точно това – изкуство на сетивата, не на алгоритмите.
