Когато очакванията за деня ти се разминат

Posted on  16.08.2019  in Без категория

Имали ли сте дни, в които всичко се случва наопаки? Дни, които искате просто да свършат, защото сякаш всички беди се случват на вас? Е, моят ден беше такъв.

Сега ще ви разкажа моите неволи през този августовски, слънчев ден. По принцип лятото за мен трябва да не се работи. Не може в 36 -градусови температури да се ходи на работа, та нали ще ни се размаже грима, ще ни се развали прическата, как очакват да сме представителни. Целите плувнали в пот. Ще ми кажете, че в офисите има климатици, да но когато трябва да излезеш от офиса, догато климатика в автомобила навакса температурната разлика, защото вътре е станало 60 градуса? Та така, смятам, че е напълно адекватно да имаме лятна ваканция и на работа. Та, стига глупости. Днес имах много важна работна среща и трябваше да се приведа в добър вид. Избрах си най-новата ми рокля, която ми е и любима, особено за подобен горещ ден като днешния. Много се чудих, с какви обувки да я съчетая. Последния път сандалите, с кито всъщност нося роклята си ми направиха огромни, болезнени рани, затова реших да заложа на червени, лачени обувки с тънък ток. Получи се страхотно. Та наконтих се аз, приведох се в приличен вид. След срещата трябваше да се прибера до офиса, които не беше много далеч и реших да го направя пеш. Само, че от жегата ли, от какво обувките ме стегнаха ужасно, раните, които почти бяха зарастнали се разраниха отново и просто не издържах и спрях в първия магазин за обувки, който видях. Изкарах късмет и успях да си купя заместващи обувки, които всъщност бяха много удобни и м паснаха на тоалета. Щастлива и доволна се запътих към офиса, с бодра крачка, беше ме избила студена пот от раните, но лека, полека всичко си дойде на мястото. На светофара, 300 метра преди офиса имаше някаква авария, явно спукана тръба и по платното имаше вода. Пресметливо се отдръпнах, за да не ме опръскат, но един господин с камион беше прекалено засилен и не видя дупката пред него и колкото и далеч да бях, нямаше как да не ме изпръска цялата. Бях чисто кална. Почувствах се ужасно зле. Както и да е, след като „поздравих“ всичките му роднини до 9-то коляно, вдигнах глава и продължих. Слава Богу нямах повече премеждия, след като се поизчистих от калта . Затворих се в офиса и стоях далеч от всичко, което може да ми навлече някоя беля.

Забавен ден беше, повече няма да се контя, явно Вселената е против това. Ще ми разкажете ли за някой ваш лош ден?

Рожден ден като бал

Posted on  10.07.2019  in Без категория

Много мои приятелки имат малки деца и естествено те са страшно развълнувани за всичко, което предстои на децата им. Първи зъбки, първи рожден ден, всичко е вълнуващо и забавно.

Напоследък забелязвам, че за рождените дни на малчуганите се правят толкова пищни тържества, че аз дори на абитуриенския си бал нямах такова парти. Преди време работих точно в един такъв парти център и отблизо се запознах с вълненията на майките. Организират се огромни тържества, с всевъзможни лакомства и мезета за родителите, украси които не могат да бъдат достигнати и от най-смелите ти мечти. И всичко това разбира се струва маса пари. А милото детенце дори не разбира, че то би трябвало да е героя на деня, но сякаш неговата роля е заета от амбициозната майка. Честно да ви кажа не го разбирам това. Едно време мама приготвяше сандвичи, пихме сок, играхме, духаме свещите и както се казва „Кой от където е“. Сега сякаш всичко се прави не толкова да зарадват отрочето, а по-скоро да покажем възможностите си, защото нека си говорим откровено, кое дете на една година би разбрало, че партито му е с тема еднорози, дори и на две години да е, това че Елза и Ана му пеят песни, също не би ги развълнувало. Идва следващия момент, на тържеството пристигат майките с фризури и грим като за сватба и рокли, които по никакъв начин не се вписват в детската обстановка. А децата са облечени с най-новите си и скъпи дрешки, които дори не са им удобни за игра. Доста странно разбиране за детско парти. Честно казано, ставала съм свидетел на толкова смешни сцени, в които съвсем се забравя истинския повод за събирането.

Но нека всеки празнува раждането на детето си по какъето начин иска. Моята мечта е да имам къща с прекрасен двор, на който да събера приятелите на децата ми, да приготвя сладки и кексчета за тях, а децата да не спират да играят, така разбирам аз един детски рожден ден.

Любов на четири лапи

Posted on  10.06.2019  in Без категория

Няма човек, който да не е чувал израза „Кучето е най-добрия приятел на човека“. Честно казано като се има предвид какви са хората, мога да кажа, че наистина си е така. Трудния живот, стреса и безпаричието превърнаха хората в озлобени, егоистични и потиснати същества, които всеки момент чакат да ти подлеят вода.

Да си призная честно, когато бях малка много ме беше страх от кучета. С една моя приятелка си играхме пред блока и изведнъж една глутница разярени кучета ни подгони и съответно имахме, както се казва бойни рани. Тогава имахме един съсед с куче, който като видя какво се случва пусна своето, което се втурна да ни защитава. добре, че се появи нашият четириног герой. Успя да разгони кучетата, а ние се разминахме с малко, като се има предвид какво можеше да се случи. Разбира се, тогава бяхме прекалено изплашени, за да осъзнаем, че също както при хората има и добри, и лоши кучета. Тогава за нас всички бяха страшни и лоши. Мина се много време докато започнем, или поне аз, да преодоляваме страха си. Получавах много паник атаки, подкосяваха ми се краката като видех куче, дори на отсрещната улица. Треперех само при вида им. Но с времето страхвете започнаха лека, полека да отшумяват. Когато един ден реших, че ще се сдобия с домашен любимец и то не какъв да е, а именно куче. В началото бях изключително предпазлива, но с времето толкова свикнахме един с друг, че просто няма как да живеем разделени. Това е най-правилното решение, което съм взимала и не съжалявам нито за миг. Сега до себе си имам верен приятел и пазител. Винаги съм мислила за превзети хората, които говорят така за кучетата си, но сега ги разбирам. Те са страхотни и са моята слабост.

И за да ви убедя в истинността на моите думи ще ви споделя едн клип на едни прекрасни четирикраки приятелчета, които ще ви разтопят.

Знаем ли как да реагираме по време на бедствия и на кого трябва да се обадим?

Posted on  18.05.2019  in Без категория

Още в ранна детска възраст в училищата, са ни учили какво трябва да правим ако стане земетресение, има пожар или някаква друга опасност, която изисква да напуснем сградата на учебното заведение.

През ученическите ми години, поне веднъж във всеки клас, сме правили тренировъчни учения за евакуация, водили са ни на различни лекции по гражданска защита и поне два пъти ми се е налагало да прилагам наученото и на практика.

Звеното за аварийна помощ и превенция на Столична община е с широк спектър от области на действие, по-важните от които са премахване на опасни дървета и клони от тротоари, булеварди, улици, паркове и опасно надвиснали предмети от покривни конструкции, обезопасяване на билбордове, мантинели, метални и тръбно-решетъчни прегради, ликвидиране последствия от аварии и инциденти, свързани с химически и опасни вещества, издирване и спасяване на хора в планински терени, евакуация на хора при възникване на бедствия, аварии, отводняване на обществени сгради и обекти от критичната инфраструктура, проверява се изправността на съоръженията, монтирани на детски площадки и др.

Изпълнението на тези дейности е невъзможно без оборудването им с надеждна специализирана техника. Поради недостиг на бюджетни средства, дейността се подпомага и със средства от Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ), с които се закупува необходимото оборудване.

СОПФ е агенция, основана през 1994-а година и чиято цел е акумулирането на средствата, постъпили от приватизация на общинско имущество. Фондът се управлява от Съвет за управлението, който се състои от 14 члена – 9 общински съветници, четирима заместник-кмета, определени със заповед на кмета на Столична община и главния изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация. Председател на Съвета за управление от 2011-а година е Орлин Алексиев – общински съветник за трети пореден мандат, представител на ПП ГЕРБ.

През 2018 година СОПФ е предоставило средства в размер до 420 хил. лева за закупуване на автовишка и специализиран автомобил, оборудван за аварийна помощ и защита при бедствия  за Столична община. В ход е процедура за закупуване през тази година на автомобили с повишена проходимост за дейностите по аварийна помощ и превенция за възможни бедствия и аварии, поясни дейностите на СОПФ в това направление, председателят на Съвета за управлението му Орлин Алексиев.

Българският деликатес

Posted on  11.05.2019  in Без категория

Няма човек, който да не е чувал за синьо сирене. Повечето домакин вече го използват в кухнята си, а в комбинация с други сирена и плодове и чаша превъзходно вино става страхотна комбинация.

Гледах едно кулинарно предаване, в което бяха сервирали обаче, не сиьо сирене, а зелено сирене. Първоначално помислих, че домакинята нещо се е объркала и е имала предвид синьо сирене, но гостите й бяха толкова изненадани, колкото и аз. Никой не беше чувал за зелено сирене. Сега е момента да кажа, че това си е срамота. Тогава дамата обясни, че това сирене е много рядко срещано и може да се произведе само и единствено в България. Представяте ли си? Оказва се, че също така не може да се направи където и да е било в България, а точно в село Черни Вит. Домакинята сподели, че заради по-трудната му направа вече почти никой не го произвежда, имало само двама старци, които имали от сиренето. Честно да ви кажа лично мен много ме хвана срам, че не знам за това сирене, че в България си имаме таква богатство. Но всъщност не трябва мен да ме е срам, а да се засрамят хората, който трябва да популяризират туризма в България, а не рекламират нещо, което би могло да бъде интересно за туристите. Най-лошото е дори, че не българи, а италиански представители на движението „Хранене на бавни обороти“ откриват и популяризират този продукт. Както винаги сами не си знаем богатствата, Амерканците са луди по това сирене, а ние дори не сме го опитвали. честно казано сега много ми се иска да отида в Черни Вит и да си купя една пита. Толкова съм любопитна да го опитам.

Дано това, че сиренето добива все по-голяма популярност накара повече хора да го приготвят. Дано младите хора също се захванат с този занаят, за да не допуснем този деликатес да загине, защото поради специфичния начн на зреене, не може да се приготвя в промишлени количества, но това си е нашият диамант. Дано успеем да го съхраним и да го опазим.