Бежанците… Световен проблем. Проблем не заради това, че хората търсят убежище и спасение от една безсмислена война, а заради страха. Страхът е най-големият бич на една цивилизация и благодарение на него са се случвали толкова много издевателства върху човешкия вид, че ако започна да ги изброявам, сигурно няма да ни стигне времето, нито мястото.
В конкретния случай страхът към бежанците не идва оттам, че хората бягат и търсят спасение. Идва от различната култура, религия и свят, от който идват те самите. Изповядващи исляма, изглеждащи по различен начин, жените обвити в бурки и хиджаб, са нещо ново и различно за западните европейци. И до тук няма нищо лошо. Всъщност европейците, може би малко лицемерно, демонстрират толерантност и разбиране към околните, но само когато те не са близо до тях. Да ги гледаш по телевизията е лесно да демонстрираш съчувствие, но в момента, когато това се случва в задния ти двор… нещата седят по съвсем различен начин.
Съвсем е различен и въпросът, че те носят със себе си различна култура. Култура, която се опитват да натрапят на държавите, в които са отишли да се спасят. Ето това вече за мен е проблем. Защото едно е да искат от останалите хора да уважават тяхната религия и традиции, но това би трябвало да означава, те също да уважават религията и традициите на хората около тях и да не се опитват да ги променят според своите собствени виждания.
Аз лично няма как да знам дали това, което се показва по медиите и прочие е цялата истина. Всички много добре знаем, че медиите не са обективен източник на информация и често представят нещата едностранно и тенденциозно. Далече съм от Харманли, където се намира най-големият бежански лагер в България, но за сметка на това имам близки приятели, които са от там. На тяхното мнение мога да се доверя. А мнението им е, че тези хора са като най-големите цигани в страната ни. Културата и отношението им всичко е просто такава. Сравнението правя, за да успеем да придобием представа за манталитета им.
В моите обиколки из Европа, най-голямо впечатление ми направиха бежанците в Рим. Там до Термини (централната гара), която е огромна сграда, от четирите края бяха налягали един до друг хора. Кой върху каквото намери – кашони, найлони и прочие. Облечени в дрипи, а миризмата която се разнасяше беше умопомрачителна. И това като противовес на един ужасно красив и приказен град.
Тъжно, нали?
