От скоро в семейството ми има нов член. Той е пернат, изключително красив и възпитан. Казва се Поли и е папагал. Интересното в случая е, че не ние го избрахме, а той избра нас. Как стана това ли? Ще ви разкажа.
През лятото бяхме на семейна почивка по родното Черноморие. Един следобед, след плаж, се прибрахме в апартамента си и на терасата ни очакваше той. Първоначално не знаехме какво да правим. Бяхме меко казано изненадани и решихме да разпитаме на рецепцията за изгубен домашен любимец. След щателна проверка от страна на хотелската управа, се оказа, че никой от гостите не беше дошъл с домашния си любимец.
Папагалът не избяга. Явно беше, че е свикнал с хора и не се страхуваше от нас. Дадохме му вода, купихме подходяща храна, а той ни позволяваше да го галим. Децата моментално го обикнаха и помолиха да го задържим. Защо не? Опитахме да го върнем на собствениците му, но явно, че задачата беше непосилна, а и птицата ни хареса. Като любов от пръв поглед. В крайна сметка решихме, че това ще бъде нашият морски подарък и щяхме да се грижим добре за него. Кръстихме го Поли. Името му отиваше и той бързо свикна с него.
Потърсихме зоомагазин, откъдето закупихме достатъчно голям кафез, в който да му бъде комфортно по време на пътя и след няколко дни потеглихме към дома си.
Сега Поли е вкъщи и е част от семейството ни. Обичаме го и свикнахме с него. Грижим се добре, а той изглежда е щастлив. Не знам откъде дойде и как избра нас, но сме доволни, че сме заедно.