Лятно усещане целогодишно

Бавно се приближаваме към есента, а така не ми се иска да пускам лятото да си отиде. И вие ли сте така? Защото, ако да – има няколко дребни трикчета, с които може да запазим усещането си за лято целогодишно.

Например през лятото обичаме да сме навън. Дали на плажа, в планината или разходка в гората – няма значение. Така не само релаксираме, наслаждавайки се на чистия въздух, но приемаме и нужното ни количество витамин D. С навлизането на студения сезон обаче, слънцето е по-слабо и трудно може да се отдадем на подобна идилия. Но не е и невъзможно. Затова не бива да се лишаваме от моментите навън. Дали ще посетим някоя еко пътека или някой връх – изборът е индивидуален, според предпочитанията, а и да не забравяме, че витамин D може да си набавим и през зимата – нищо, че не усещаме топлите слънчеви лъчи.

А знаете ли, че пробването на нови изживявания не се случва само през лятото. Спомнете си как на плажа изведнъж се озовахте в лодка банан или пък на сърф. Е, прес зимата ще ни е малко студено за тези атракции, но пък тя предлага други. Разучете ги и изпробвайте, ще видите, че свежите и безгрижни усещания, които си мислете, че се случват само през лятото, се появяват отново.

А имате ли си фото стена вкъщи? Ако не – направете си. Изкарайте на хартиен носител най-любимите си летни снимки и ги закачете на корково табло или в рамки, които може да допълвате. Ще видите, че всеки път, поглеждайки към фотосите, ще се чувствате щастливи и окрилени.

Нуждае ли се кучето от другарче?

Пандемията наложи да прекарваме все повече време у дома си и повярвайте ми – най-щастливи от този факт са домашните ни любимци. Това съдя и по моето куче, което обожава, когато вкъщи е пълно с хора и му се обръща внимание. Разбира се, малко по малко, започнахме да се завръщаме към нормалния си начин на живот. Започнахме да се връщаме в офисите, да излизаме, скоро предстои и планиране на летните почивки.

Това ме накара да се замисля как би се отразило на четириногия ми любимец да остане отново сам и дали не е добра идея да му взема другарче. Знам, че отговорностите ми ще се увеличат, защото всички собственици на кучета ще се съгласят с мен, че отглеждането на куче не е шега работа. Но повече ме интересува въпросът дали той ще се чувства добре и ще му се отрази ли положително присъствието на още едно куче у дома.

Така в чудене, запитвания и търсене на информация по форуми и сайтове, попаднах на интересно проучване от швейцарски учени. Ще ви разкажа за него и ще помоля хората, които имат повече от едно куче в дома си, да споделят своите впечатления и виждания.

Да се върнем на експеримента. Оказа се, че учените сложили камери в домовете, където има едно и където са повече кучета. Те наблюдавали поведението на любимците при отсъствието на техните стопани. Резултатите показали, за моя голяма изненада, че когато кучето е само, се справя по-добре с липсата на своя стопанин. И обратно – в домовете, където кучетата са няколко, се наблюдавала засилена тревожност от раздялата с хората, както и повишена активност като лаене, драскане и уриниране.

А вие имате ли мнение по темата? Наблюдавали ли сте подобни актове и какво бихте ме посъветвали?

Татуировките в Европа

Лято е. Температурите се повишават за сметка на количеството дрехи. Така вниманието ми привлякоха татуировките. Направи ми впечатление, че под дрехите си хората „крият“ най-различни по вид, форма и значение рисунки. Замислих се, че не съм запозната с историята на този ритуал, затова потърсих малко информация. Тъй като обемът е твърде голям, фокусирах се върху частта в Европа, за която искам да ви разкажа. Ще се радвам ако допълните информацията и ме извините, ако допускам неточности.

Оказа се, че тенденцията за татуировки се е зародила в Европа през 19 век, когато търговците и моряците пристигат в пристанищните градове и налагат тази мода. Затова не е чудно, че първоначалните татуировки, които започнали да се правят били на моряшка тематика – котви, русалки, кораби.

Татуировките преживяват истинския си пробив в съвременността през 60 -те години. Те започват да се появяват в реклами по телевизията и в списания и всички говорят за тях. Днес татуировките са много често срещани. В Съединените щати например почти половината от населението имат поне една татуировка.

Причините да си направим татуировка днес едва ли имат магически характер, както в древността са били изобразявани за различни мистични ритуали. Сега е по-вероятно да изрисуваме тялото си, за да покажем индивидуалност или връзката си с някого или с нещо.

Въпреки това, често се случва да избързаме с някоя рисунка или да я направим като лудория в тийнейджърските си години. Това не означава, че сме длъжни да живеем с татуировката. В наши дни се предлагат много манипулации, дори лазерни, които отстраняват рисунките от кожата ни.

А вие имате ли татуировки?

Вярвате ли в капана за сънища?

Доказано е, че в спане минава около една трета от живота ни. И всички сънуваме, всяка вечер. Просто до няколко минути след събуждане забравяме близо 90% от съня си. Сънищата и тяхното значение и интерпретация заемат ключова роля в индианската култура и в повечето племена. Затова не е чудно, че именно те са създателите и на капаните за сънища. А вие вярвате ли в тяхната сила? Нека започна с малко предистория, която открих и смятам, че ще ви бъде интересна.

Капаните за сънища всъщност представляват амулет, изработен ръчно от дърво, въженца и пера. Индианските племена ги използвали най-вече за малки деца. Поставяли ги на местата им са спане и вярвали, че по този начин ще ги предпазят от кошмари и ще привлекат положителните мисли и енергия.

Интересната форма на капана за сънища също си има своята символика. Индианците възприемали обръча на капана като символ на цикъла на живота. Кръглата форма асоциирали още със слънцето – светлата страна, която се бори срещу тъмата. Преплетените като паяжина въженца, някога били от сухожилия на животни. Плетката пък умишлено наподобява паяжина, за да може да улови всеки лош сън. И накрая – перата. Птиците, особено сова, орел, сокол и бухал, са свещени животни за тези народи. Затова в класическия си вариант капанът е с пера от тях, които символизират хубавите сънища и светлото човешко съзнание, освободено от негативизъм.

По мои наблюдения днес капанът за сънища се възприема повече като моден аксесоар или декорация. Разбира се, има и хора, които вярват в неговата мистична сила. Вие от тях ли сте?

Кърменето – емоционално и здравословно

Темата за кърменето е деликатна, но винаги актуална. Този процес изгражда силна връзка между майката и бебето, а и оказва се, има много ползи и за двамата. Някои майки не кърмят поради медицински или физиологични причини, а за други е въпрос на личен избор. Разбира се, всяка жена преценява според индивидуалните си нужди и потребности какво е най-добро за нея и мъничето. Не заемам позиция, просто днес реших да предизвикам и себе си, засягайки малко по-различна тема и разказвайки ползите, за които прочетох, от този мил момент – кърменето.

Още Омир е казал, че новороденото се нуждае единствено от обичта и млякото на майката. И е бил прав. Майчината кърма е храната, която единствено отговаря на нуждите на функционалностите на бебето. Тя съдържа белтъци, въглехидрати, вода, мазнини, витамини, минерали и още много полезни съставки.

Тъй като кърмата се абсорбира директно от детето и не влиза в контакт с външния свят, кърменето е хигиенично и няма риск опасните микроби да се предадат чрез млякото. Кърмата също винаги е на разположение в достатъчни количества и с подходящата температура за прием. Майчиното мляко намалява възможността за развитие на алергии, имунни заболявания или диабет. Също предпазва от рак на гърдата и спомага за обратното развитие на матката.

А емоционалният момент? При кърмене бебето е много близо до майката, може да усети кожата и топлината, да чуе гласа и ударите на сърцето ѝ и да разпознае аромата ѝ. При кърмене майката и детето се приспособяват един към друг и се опознават все по -добре. Нищо чудно, че едно английско проучване бе установило, че децата по време на кърмене по-рядко проявяват поведенчески разстройства след години.

Във всеки случай, за да бъде успешно, кърмене изисква особено спокойна атмосфера. Майката не бива да бъде обезпокоявана, за да може да се концентрира изцяло върху детето си – поне през първите няколко седмици.

А вашето мнение какво е?